Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Тя бавно се разхождаше по алеите и пътечките, вдишваше с пълни гърди свежия, леко влажен въздух, който непривично разхлаждаше непокритата й с коса шия. Настя току вдигаше ръка, прокарваше длан по главата си и се учудваше на новото за нея усещане: косата свършваше някак много бързо и пръстите й сякаш пропадаха в пропаст. Цял живот, откак се помнеше, тя бе имала дълга коса, която връзваше на тила на „опашка“ и която подрязваше средно веднъж годишно с няколко сантиметра. Усещането на късата коса й беше непознато и затова я вълнуваше и същевременно плашеше.
Точно в седем Настя отиде при входа, където обикновено се срещаше със Заточни, и почти се сблъска с бягащия син на генерала — Максим.
— Здрасти, лельо Настя — басово я поздрави момчето, без да спре, и продължи нататък.
— Ей, а къде е баща ти? — извика Настя подир него.
Максим се обърна и махна с ръка в движение:
— Идва.
Генералът се появи след около две минути, лек, стегнат, с ярък анцуг. Щом видя Настя, една усмивка смекчи сухото му, скулесто лице и превърна жълтите тигрови очи в две малки слънчица, чиято топлина беше в състояние да разтопи леда и напрежението в душата на всеки събеседник.
— Радвам се, че ви виждам. — Той силно стисна ръката й. — По какъв случай? Пак проблеми в работата и ви трябва съвета на бившия началник?
— Никакви проблеми! — лекомислено отговори Настя.
— Е, чак пък никакви? — присви очи генералът. — Да работиш в криминалната милиция и да нямаш проблеми — за това се иска умение. Споделете как го правите. Ще взема вашия опит на въоръжение.
Настя се посмути:
— Тоест исках да кажа, че проблеми естествено има, но…
— Но не се нуждаете от моите съвети, така ли? — отново я подкачи Иван Алексеевич.
Пфу, каква гадост! Каквото и да кажеш, все се получава наопаки. Хайде, измъквай се сега.
— Иван Алексеевич, аз винаги се нуждая от вашите съвети, проблеми имам, колкото щете, като всички хора. Но ето, тази сутрин се събудих, погледнах през прозореца и си помислих, че трябва да се отърся от вродения си мързел и да изляза да подишам чист въздух в компанията на умен и красив мъж. Да му демонстрирам новата си прическа и ако имам късмет, дори да чуя комплимент. С една дума, да започна неделния ден с подходящи положителни емоции. И нито дума за работата.
Заточни хитро се усмихна, огледа късо подстриганата й глава, после одобрително кимна и вдигна палец.
— Прекрасна прическа, много ви отива. Добре, разбрахме се, нито дума за работата. А за какво ще си говорим?
— За животни. Имали ли сте някога кучета, Иван Алексеевич?
— Имал съм — леко учудено отвърна генералът. — Решили сте да си вземете куче ли? Или вече сте си взели?
Те бавно се разхождаха из парка и Настя подробно и последователно разказваше на Заточни своята епопея с кученцето. Генералът слушаше внимателно, понякога съчувствено кимаше, понякога високо и от сърце се смееше.
— Знаете ли какво исках да обсъдя с вас?… — Настя се запъна, докато подбираше нужните думи и се страхуваше, да не би да изглежда в очите на генерала пълна глупачка, чиято глава е натъпкана със смесица от мистика и зле разбрани научни теории. — С една дума, наблюдавам кученцето и се опитвам да разбера дали то наистина разбира почти всичко от това, което си говорим, или е само илюзия. Дали ние, стопаните, не тълкуваме превратно поведението на животните, като им приписваме мотиви и подбуди, които в действителност не съществуват. Просто ни се иска нашият любимец да е умен и да ни разбира и сме готови да тълкуваме всяко размахване на опашката в полза на собствените си представи. Или все пак кучетата ни разбират, естествено, не на нивото на смисъла, а улавят образите, които автоматично се оформят в нашия мозък, когато произнасяме определени думи. Нали има едни теории за информационните полета… Е, с една дума, нещо от този род.
— Хубава тема за обсъждане — одобри Заточни. — Има за какво да си поговорим. Какво пък, ще споделя с вас собствения си опит, а после ще помислим какво да правим с вашите теории.