Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Виж ти!
— Микробусът, използван за транспортирането на безпилотното летателно устройство, е хванат от камерите за наблюдение по улиците на Цюрих снощи — обясни Фон Даникен. — Точно в този момент, по мое нареждане, цюрихската полиция тършува в околностите на летището. Опитваме се да го открием.
— Но това е против моите заповеди.
— Точно така — заяви Фон Даникен. — Трябваше още преди два дни да ти кажа да си го начукаш. Подозирах, че нещо си намислил. Но разбира се, не предполагах що за предател може да се окажеш.
— Предател? — Лицето на Марти пламна. — Не аз се свързах с ЦРУ, нали?
— Не — каза Фон Даникен. — Ти постъпи още по-зле.
— Повече няма да слушам и дума от това. Свършено е с теб, Маркус. Ти излъга доверието ми. Предостави секретна информация на чуждо правителство. Предай оръжието си на хората ми. — От двете му страни го пазеше охраната му от Федералната служба за сигурност. Марти се обърна към единия от тях: — Сложете му белезници. Смятам, че застрашава безопасността на полета. — Погледна отново към Фон Даникен. — Защо не се обадиш на приятелчето си Палумбо? Може пък да успее да те измъкне от тази каша.
— Един момент. — Нещо в тона на Фон Даникен накара мъжете от охраната да застинат. Те останаха по местата си като неволни свидетели на войната между своите началници.
— Хайде, сложете му белезници — настоя Марти.
Ала Фон Даникен пристъпи напред и положи ръка върху рамото му.
— Ела с мен. Трябва да поговорим.
— Какво, по дяволите, си позволяваш? — изригна Марти.
Фон Даникен вкопчи пръсти в рамото му.
— Довери ми се. Има нещо, което със сигурност ще искаш да си остане помежду ни.
Един от мъжете от охраната пристъпи към тях, но Марти поклати глава. Фон Даникен го поведе нататък, за да останат насаме.
— Микробусът не е единственото разкритие, до което се добрахме — каза той, след като се отдалечиха на двайсетина метра. — Успяхме да проследим плащанията до Ламерс и Блиц и стигнахме до офшорен тръст, учреден от банка „Тингели“. С Тоби се познавате, нали? Били сте колеги в университета. И двамата сте завършили право, доколкото си спомням. В началото Тоби отказа да ни съдейства. Наложи се да му припомня за моралния му дълг като швейцарски гражданин.
— Като си престъпил още закони, без съмнение — заяви Марти и измъкна рамото си от хватката му.
Фон Даникен не обърна внимание на репликата му.
— Както ти е известно, стандартна практика на банката, в която се намира седалището на тръста, е да пази извлечения от операциите по сметките, като представител на своите клиенти. Тоби бе така добър да ми предостави копия от месечните извлечения на въпросния тръст — обясни той. — И двамата бяхме изненадани да научим, че парите на тръста не идват от Техеран, а от Вашингтон, окръг Колумбия.
— От Вашингтон ли? Това е абсурдно! — едва не подскочи Марти.
— От сметка, принадлежаща на министерството на отбраната на Съединените щати.
— Но Махмуд Китаб е бил ирански военен. Самият ти ми го каза. — Марти видя, че не бележи напредък и смени подхода. — Както и да е, Тоби няма никакво право да разкрива подобна информация. Това е в разрез със закона за банковата тайна.
— Може и така да е — отвърна Фон Даникен. — Но въпреки това, съм уверен, че колегите ти от Федералния съвет ще са любопитни да узнаят имената на някои от останалите личности, финансирани от тръста. Всъщност проследихме някои от плащанията до лична сметка в бернския клон на Юнайтед Суис Банк. И ти имаш сметка там, нали? Номерът беше 517.62… Я ми помогни, че не го помня наизуст.
Марти пребледня като платно.
Фон Даникен продължи:
— През последните две години си получавал по петстотин хиляди франка месечно, любезен жест от страна на американското министерство на отбраната. Така че не ми разправяй врели-некипели за предателство. Ти си платен международен агент.
— Това е абсурдно!
— Всичките ти приказки за това, как искаш да спипаш американците и да ги изобличиш пред лицето на света, са пълни глупости. Искаше да свалиш Гасан от онзи самолет в Берн, за да избегне разпита на ЦРУ. Не искаше той да разкрива информация за атентата пред Палумбо.
— Нямам никаква представа за какво говориш. Сега пък за какъв атентат става въпрос? — Марти се обърна към охраната и понечи да ги извика.
— Не си го и помисляй! — каза Фон Даникен и измъкна сноп документи от сакото си. — Всичко е тук. Банкова сметка 517.623 АА. Кодирана сметка, но и те вече не са анонимни. Погледни сам, ако не ми вярваш.