Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Марти бързо погледна документите.
— Няма да издържат в съда. Неприемливи са. Всичките.
— Кой е споменавал съда? Вече съм пратил копие на президента по имейл с обяснителна бележка за хода на разследването. Не смятам, че някой би искал да работи рамо до рамо с един предател, не си ли съгласен?
Марти сведе глава, обзет от отчаяние.
Фон Даникен пое документите от ръката му.
— Хайде сега, Алфонс, кажи ми с какво точно се занимава Джонатан Рансъм.
— Не знам.
— Не знаеш или не искаш да ми кажеш? — попита Фон Даникен.
— Знам само, че се опитват да го отстранят от пътя си. Той няма нищо общо с това — едва произнесе Марти.
— Нищо общо с кое? Не ме лъжи. Наоколо се мотае шайка терористи, които в рамките на четиридесет и осем часа възнамеряват да взривят „търтей“ в пътнически самолет.
— Казах ти. Не знам нищо за този „търтей“.
— Добре тогава, кажи ми това, което знаеш. Не получаваш по петстотин хиляди франка месечно за тоя, дето духа. Искам да знам всичко. Кой? Защо? Откога? Ако можеш да ми кажеш нещо, което би предотвратило атаката, сега му е времето. Това е последният ти шанс да смекчиш вината си.
— Ще ти обясня — отвърна Марти след дълго мълчание. — Но ако някой ме пита, ще отрека всичко.
Фон Даникен чакаше.
Марти въздъхна.
— Не знам нищо за атентата. Това, което искат, са експортни лицензи. Те са в моята сфера, като министър на правосъдието.
— Кой ги иска?
— Джон Остин — призна Марти.
— Кой е той?
— Приятел. Защитник на Вярата, мой събрат.
— Спести ми тези глупости. Кой е той?
— Генерал-майор от американските военновъздушни сили, който оглавява службата за военно разузнаване. Но истинската му работа е свързана с дейността на таен отдел, наречен „Дивизията“. Преди две години неговата организация осъществи закупуването на една компания в Цуг — ЦИАД. Производител на модерни продукти в областта на машиностроенето. ЦИАД изпращаше стоки на Парвез Джин в Иран. Аз трябваше да ги одобрявам. Но това вече е минало.
— Какви стоки?
Марти погледна Фон Даникен укорително, сякаш прие въпроса му като лична обида.
— Ти как мислиш?
— Аз съм полицай. Не гадая, а предпочитам престъпниците да си признаят сами.
— Центрофуги. Мартензитна стомана. Такива неща. Аз трябваше да насочвам документацията по съответните канали и да редуцирам митническите проверки до минимум.
— Имаш предвид съоръжения за добиване на уран за ядрени оръжия?
Марти кимна.
— Не е моя работа за какво смятат да ги ползват.
— Кажи ми за атентата.
— Обясних ти. Не знам нищо. Искам да спра „търтея“ точно толкова, колкото и ти.
Фон Даникен извърна поглед встрани, опитвайки се да проумее казаното. Защо Съединените щати спъваха собствените си опити да попречат на Иран да се снабдява с технология за производство на ядрено оръжие?
Той мислено прехвърли събитията от изминалите няколко дни — убийствата на Блиц и Ламерс, откриването на „търтея“ и експлозивите, а сега и новината, че швейцарска компания, тайно притежавана от американците, е снабдявала Иран с модерни съоръжения за производство на ядрено оръжие.
Идеята бавно започна да се избистря в съзнанието му.
Чудовищна идея.
Впери в Марти поглед, изпълнен с още по-силна омраза.
— Защо?
Но Алфонс Марти не отговори. Стоеше с наведена глава, долепил длани пред себе си, като за молитва.
72.
В един часа следобед Сеп Стайнер, директор на Планинската спасителна служба в Давос, напусна канцеларията си на билото на връх Якобсхорн — 2950 метра надморска височина — и излезе навън. Според прогнозата, от юг се очакваше нахлуване на топъл атмосферен фронт, но до този момент небето изглеждаше все така мрачно и заплашително. Разходи се до барометъра и провери показанията му. Стрелката стоеше закопана на 880 милибара. Температура — минус четири градуса по Целзий. Чукна с пръст по стъклото и стрелката подскочи до 950 милибара.
Вдигна лице нагоре и се загледа в облаците. През последните три дни небето наподобяваше притихнало море. Тази сутрин се забелязваше лека промяна. Вместо обичайната сива панорама, тук-там се прокрадваха облачета. Въздухът бе осезаемо по-сух. Духаше вятър, но от друга посока — идваше от юг…