Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Стегна се и начерта плана си за действие. Трябваше да намери къде да полегне, докато се стъмни и после щеше да поеме към планината. Повечето от речите се държаха около 6 часа вечерта. Голяма част от посетителите се струпваха в Конгресхаус и се надяваше суматохата в града да е намаляла, а също и полицейското присъствие. Веднъж щом успееше да прекоси Давосщрасе, опасната част от измъкването му щеше да е приключила. Външната ограда, опасваща града, бе висока едва два метра. Щеше да я прескочи за десет секунди. Ако се движеше по подножието на планината, щеше да излезе от долината и до сутринта щеше да е стигнал до Ландкарт, откъдето бе започнала цялата тази история. Оттам с влак или на автостоп щеше да се добере до Цюрих.
Замръзна. Някой със сигурност го наблюдаваше. Надникна отново зад ъгъла и се озова лице в лице с мъж. Беше с няколко сантиметра по-нисък от него, ала имаше стегната фигура. Носеше тъмен скиорски екип, но не беше скиор. Черните му очи го пронизваха обвинително, сякаш Джонатан му дължеше обяснение. Разпозна лицето му незабавно. Мъжът от товарния влак.
Ръката на килъра се стрелна напред. Стискаше кама. Джонатан отскочи вдясно и блъсна мъжа с всичка сила. Нож. Колко хитро. Никой не можеше да мине през охраната, въоръжен с пистолет. Убиецът се блъсна в стената и падна на коляно.
Джонатан нямаше никакво намерение да се бие. През изминалите няколко дни направи подобна грешка на два пъти и си докара сериозни наранявания. Според него имаше и друг начин за действие.
Затова се обърна и си плю на петите.
Мина напряко през двора между обора и намиращата се в съседство плевня. Озова се обратно на павираната улица и хукна с всичка сила. След стотина метра пътят се разклоняваше. Реши да тръгне нагоре по хълма. Нататък се виждаха автомобилите и пешеходците, движещи се по Давосщрасе. Извърна се, ала зад него нямаше никого. Убиецът беше изчезнал. Джонатан спря да тича и закрачи нормално.
В края на улицата бяха паркирани две полицейски коли. Зад тях се издигаше ограда с бодлива тел в горната част. Контролно-пропускателният пункт от зелената към червената зона. Джонатан се шмугна зад гаража на някакъв склад за напитки. Пред него се изправи цяла стена от бурета с бира, натрупани в дълги редици една върху друга.
Той потъна в лабиринта от бъчвички и щайги, лутайки се напред-назад, докато накрая попадна в задънена улица. Не бързаше за никъде, затова издърпа една празна щайга и седна върху нея. Поне за момента беше в безопасност.
Загърна се с палтото си и се замисли за възможностите, които имаше пред себе си. Осъзна, че са отчайващо малко. Вече не можеше да чака да се стъмни. Щом убиецът го бе открил веднъж, щеше да успее да го направи отново. Нямаше смисъл да се крие. Започна да трепери от студ.
Само ако можеше да изчака до вечерта, докато започне изнасянето на речите…
Пол Ноаре щеше да говори пред аудиторията тази вечер за корупцията в Третия свят. Щом Пол беше тук, значи Симон го придружаваше.
Мисълта за това го изтръгна от отчаянието му и той набра номера й от телефона на Блиц.
— Ало.
— Симон? — задъхано каза той. — Джонатан е.
— Боже мой, къде си?
— В Давос съм. Забърках се в една каша. Ти къде си?
— И аз съм тук, разбира се. С Пол. Добре ли си?
— Засега, да. Но трябва да се махна оттук.
— Защо? Какво е станало? Звучиш ми изплашен?
— Виждаш ли онзи стълб дим недалеч от хотел „Белведере“?
— Точно срещу хотела ми е. От другата страна на улицата. Чу ли експлозията? Двамата с Пол си помислихме, че е бомба. Сега не ме пуска да излизам от стаята.
— Може и така да е било.
Джонатан се замисли отново за взрива и осъзна, че нямаше причина резервоарът с горивото да избухне. Освен това, експлозията бе няколко пъти по-мощна, отколкото бе нормално да предизвика половин резервоар с бензин. Приличаше на артилерийски залп…
Колата бе взривена. Нямаше представа как е задействана бомбата и как полицаите на контролно-пропускателния пункт не бяха успели да я открият. Знаеше само, че след експлозията двигателят на бронирания автомобил бе хвръкнал във въздуха, а таванът бе огънат като смачкана туристическа палатка.
— Искаш да кажеш, че знаеш какво се е случило? — попита Симон.
— Бях в автомобила трийсет секунди преди да избухне. Виж, Симон, нуждая се от помощта ти. Пол с кола ли е?
— Да, но…
— Просто ме изслушай. Ако не можеш да направиш това, за което те моля, ще те разбера. — Джонатан полагаше усилия да говори бавно и разумно. — Молбата ми е да ме изведеш от града. Трябва да стигна до Цюрих. Ако тръгнеш веднага, ще успееш да се върнеш навреме за речта на Пол.