Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
След по-малко от месец получи телефонно обаждане с покана за среща в Манхатън с представител на ЦРУ. Човекът й спести любезностите и мина директно на въпроса. Управлението я държеше под око от самото начало на военното й обучение. Предлагаха й работа отвъд океана. Шпионска дейност. Не като по филмите, а наистина. Трябваше да премине курс на обучение във Фермата — тренировъчната база на ЦРУ близо до Уилямсбърг, Вирджиния. Ако се представеше успешно, щяха да я изпратят на допълнително обучение за агент под дълбоко прикритие. Налагаше се да му даде отговор в рамките на двайсет и четири часа. Симон прие предложението незабавно.
Това се случи преди единайсет години.
Лично адмирал Джеймс Лафивър, заместник-директорът на Оперативен отдел, я бе поканил да се присъедини към кръстоносния поход, който водеше срещу „Дивизията“. Човек не отхвърляше подобно предложение току-така, а тя винаги бе жадна за нови предизвикателства. Цялото й служебно досие в ЦРУ бе заличено. Създадоха й ново, простичко житие на странстващ учител — като многото европейци без родина, пътуващи от държава в държава и заемащи вакантните места в американските училища по маршрута си. Работата на съпруга й в Световната банка бетонираше прикритието й.
Симон пристигна в Бейрут един месец преди Ема. За да установи приятелски отношения с нея, й помогна да намери работно помещение за дейността на „Лекари без граници“, която тя пък използваше за свое прикритие. Приятелството им се зароди съвсем естествено. Все пак двете имаха много общи неща. От един дол дренки, така да се каже. Не след дълго вече се срещаха ежедневно.
През цялото време Симон наблюдаваше внимателно.
Разкри един по един членовете от мрежата на Ема, въпреки че не успя да предотврати навреме бомбения атентат в болницата, отнел живота на ливанския полицейски инспектор, разследващ убийството на ливанския министър-председател.
Симон продължи работата си и в Женева. Само месец преди това бе успяла да разкрие Тео Ламерс като един от членовете на новата мрежа на Ема. Този път Лафивър не се поколеба да предприеме действия. Винаги бе смятала, че в хода на цялостната дейност понякога се налага да се прибегне и до убийство. Обичайна практика и при предишните й назначения…
Симон премина безпроблемно през два контролно-пропускателни пункта. И двата пъти спря и подаде документите си за проверка. И двата пъти се постара да гледа служителите право в очите, при това не особено почтително. И двата пъти я пропускаха, без да се бавят.
Стигна до разклонението за магистралата, която водеше на запад към Ландкарт и Цюрих, но вместо да завие надясно, пое на изток към долината. По пътя имаше достатъчно завои и не се тревожеше, че Джонатан може да се сети в каква посока се движеха. Но дори и да разбереше, нищо не можеше да направи. Багажникът беше заключен.
Нямаше къде да избяга.
72.
Алфонс Марти стърчеше на хълма с изглед към ливадата, долепил ръце до тялото си като тържествуващ генерал.
— Наистина ли смяташе, че няма да проверя кой е подшушнал информация на ЦРУ? — обърна се той към Фон Даникен. — Знаеш колко много исках да спипам американците. Отдавна използват въздушното ни пространство за да превозват заподозрени до тайните си затвори. Направо ми се повдига, като си помисля за невинните хора, които отвличат, и за животите, които погубват.
— Как пък реши, че са невинни? — попита Фон Даникен. — ЦРУ са предотвратили доста атентати по този начин. Системата работи.
— Точно в това се опитват да ни убедят. Толкова са възвишени и могъщи, а никога не спазват правилата, когато се отнася до тях. Този път щяха да ни паднат в ръчичките. Гасан беше в онзи самолет. Златна възможност да покажем на света, че Швейцария има твърда позиция по този въпрос.
— И каква е тази позиция? Да пречим на войната с терора ли? — изгледа го присмехулно Фон Даникен.
— Войната с терора? — кипна Марти. — Имаш ли представа колко ненавиждам тази фраза? Не, всъщност говорех за почтеността, честността и правата на обикновения гражданин. Смятам, че тези неща са отговорност на най-старата демокрация в света. Не си ли съгласен?
Фон Даникен потръпна от отвращение.
— Не мисля, че някой го е грижа какво е мнението ми за тези неща. Знам само, че точно Гасан бе този, който разказа на ЦРУ за планирания атентат на наша територия.
— Какво за него? Имаш ли напредък в намирането на „търтея“?
— Значителен.
Отговорът му изненада Марти.