Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Не знам какво да му кажа — поколеба се Симон.
— Кажи му истината.
— Но аз не знам каква е тази истина.
— Ще ти разкажа всичко в колата.
— Джон, поставяш ми трудна задача. Казах ти да напуснеш страната.
— Ще я напусна веднага щом се добера до американско посолство.
— Американското посолство ли? — възкликна Симон. — Но защо? Те веднага ще те предадат на швейцарската полиция.
— Може да ме предадат, но може и да не го направят. Имам нещо, което ще ми спечели малко време.
— Какво е то? Успя ли най-после да намериш доказателството, което търсеше?
— Няма значение — отсече той, загубил търпение. — Ще го направиш ли?
— Не мога да кажа на Пол. Няма да ми позволи.
— Къде е той сега?
— С колегите си. Подготвя се за речта си.
— Направи го заради Ема — настоя Джонатан.
— Къде си?
— Тръгни по Давосщрасе. След туристическата агенция завий наляво и карай надолу по хълма. Ще видиш една стара стопанска постройка от лявата страна на пътя. Отпред има хранилка за животни, а в задния двор е паркиран ръждясал трактор. Ще те чакам там.
Симон се поколеба.
— Ами добре. Дай ми пет минути…
Сребристосивото рено спря до плевнята точно навреме. Симон свали прозореца си.
— Джонатан! — извика тя.
Той изчака няколко секунди и огледа пътя зад нея, за да се увери, че никой не я следи. Не забеляза никакви коли, ала реши да изчака още малко. Знаеше, че убиецът е наоколо. Фактът, че не можеше да го види, изобщо не го успокояваше.
Най-накрая Джонатан се появи иззад навеса от другата страна на пътя и притича до колата.
— Отвори багажника — каза той и почука на стъклото.
Симон подскочи на седалката си.
— Побързай — каза той. — Някой ме следи.
— Кой? Къде е? Виждаш ли го?
— Не знам точно кой е, но е наблизо.
— Казват, че по време на взрива в колата се е намирал иранският министър Парвез Джин. Той трябваше да държи ключовата реч довечера — трескаво заговори Симон.
Джонатан кимна.
— Багажникът! — повтори той.
— Кажи ми в какво се забърквам?
Мъжът се замисли за миг. Нямаше как да й обясни.
— Озовах се на неподходящо място в неподходящо време.
Симон му кимна да влиза. После отвори багажника.
— Спри в Ландкарт и ме пусни да изляза — каза той. — Тогава ще ти обясня всичко.
Джонатан скочи бързо в багажника, настани се и хлопна капака над главата си.
71.
— Той е при мен — прошепна Симон в телефонната слушалка. — Ще те взема от уреченото място.
Затвори и намали звука на радиото.
— Как се чувстваш там отзад? — извика тя. — Чуваш ли ме?
Разнесе се приглушен глас и две почуквалия в отговор. Багажникът може и да беше тесен, но вътре имаше предостатъчно кислород за краткото пътуване. Тя нямаше никакво намерение да води Рансъм в Цюрих.
От две години Симон Ноаре се опитваше да проникне в редиците на „Дивизията“.
Чувстваше се странно при мисълта да се обърне срещу собствената си държава, но пък и светът се бе превърнал в доста странно място напоследък. Между организациите се вихреше свирепо съперничеството, също като между враждуващи нации.
Тя беше родена с името Фатима Франсоаз Насер в Куинс, Ню Йорк, от майка с френско-алжирски произход и баща египтянин. Най-ранните й спомени бяха свързани с пари, или по-скоро с караници относно липсата им. Баща й бе невероятен скъперник. Все още се потеше при спомена за хитростите, които се налагаше да прилага, за да измъкне някоя мизерна десетачка от стиснатите му пръсти.
На осемнайсет години постъпи в армията, защото и брат й бе направил същото преди нея. Заради езиците, които владееше, я изпратиха в разузнаването. Освен френски, египетски и английски, говореше още персийски и арабски. Премина обучение в тренировъчната база на форт Хуачука и военния езиков институт в Монтерей, след което я изпратиха в базата в Германия. Стигна до чин „сержант“, преди да я напусне. Със спестените пари, в добавка към военната стипендия, завърши университета „Принстън“ summa cum laude11, специалност Близкоизточни науки.
11
С най-високо отличие (лат.). — Б.пр.