Правилата на измамата

— Какво точно правиш? — попита Джонатан, без да обръща внимание на мъжа, който се опита да го застреля в тунела, а по-късно да го наръга с нож. — Този човек ли изпрати да убие и Блиц?

— Каквото правят всички в този бизнес. Не си играем игрички.

Джонатан извади преносимото устройство от джоба си и го постави върху дланта си.

— Това нещо съдържа цялата ядрена програма на Иран. Джин смята, че е достатъчно, за да предизвика война.

Симон изненадано впери поглед в ръката му.

— Така ли? Този проблем не ме вълнува особено.

— Кажи ми за кого работиш и защо толкова много се интересуваш от Ема. Отговори ми на тези въпроси и това тук е твое.

— Работя за Централното разузнавателно управление. Аз съм твой приятел. Повярвай ми — рече Симон.

— Приятел ли? — Джонатан поклати глава. Завъртя се бързо, замахна с ръка и метна преносимата памет в пропастта.

— Merde! — Симон скочи към ръба. Погледна гневно към Джонатан, а после към мъжа, наречен от нея Рикардо.

— Твой е!

Джонатан зарея поглед в небето и дълбоко вдъхна кристалночистия въздух. Скоро отново щеше да срещна Ема.

Изведнъж се разнесе звучно тупване, като плясък на ръка върху гол гръб. Джонатан се сепна, очаквайки да усети острата болка преди края. Пое отново дъх, ала не почувства нищо.

Наемният убиец се свлече на колене. На гърдите му цъфна червено петно. Изхърка и от устата му бликна кръв. После се просна в снега по очи.

Симон се извъртя и зашари с поглед по каменистата местност над тях. Зад скалите се подаде нечия фигура. Носеше спортен екип в черно и сиво, тясна плетена шапка и тъмни слънчеви очила. Вдигна ръка, свали шапката и изпод нея се разпиля сноп кехлибарени коси. Застана на няколко метра от тях и свали очилата си.

— Ти ли си? — възкликна Симон. — Но как…

Ема Рансъм насочи пистолета си и изпрати един куршум в челото на Симон Ноаре.

Симон се олюля и отстъпи крачка назад, слисана и недоумяваща. Ема яростно я ритна в гърдите. Симон полетя в пропастта.

Ема пристъпи до ръба и се вгледа надолу.