Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Джонатан тревожно разгледа показателите на ръчния си часовник. Висотомерът сочеше 1950 метра, а минута по-късно — 1960. Излезе прав — изкачваха се… Превключи на компаса. Колата се движеше на изток. По магистралата за Тифенкастел и Сен Мориц, вместо към Цюрих и американското посолство.
— Симон — изкрещя той и заблъска по капака на багаж ника. — Спри колата!
Почти веднага след това колата отби встрани. Джонатан се подпря на лакът, главата му опираше в капака. Измъчваше го клаустрофобия и усещане за нарастваща паника. Чу приближаващи се към колата стъпки в снега. Мъжки глас каза нещо. Полицай ли беше? На контролно-пропускателен пункт ли се намираха? Джонатан затаи дъх, опитвайки се да чуе разговора.
Отвори се врата и автомобилът се залюля. В колата влезе още един пътник. Вратата се хлопна и отново поеха по магистралата.
— Симон! Кой е с теб там вътре? — извика Джонатан.
Заблъска още по-силно по капака.
— Симон! Отговори ми!
Радиото засвири. Тонколоните се намираха точно над главата му и басите заглушаваха всичко. Симон натисна газта и той се търкулна на една страна.
Нямаше нужда да му отговаря, всичко му стана ясно.
Лежеше в мрака с отворени очи, прехвърляйки в съзнанието си събитията от последните няколко дни. Прекалено бързото пристигане на Симон в Ароза; молбите й да го накара да напусне страната; нежеланието й да проследят човека, изпратил чантите на Ема; тревогата й при опита му да спаси живота на Блиц…
Хитрости, целящи да го отклони от следата. Но той не се поддаде и тя го хвърли на хрътките. Джонатан изтръгна медальона със Свети Кристофър от врата си. В него вероятно имаше вградено проследяващо устройство. Това обясняваше как убиецът е успял да го открие в Давос. Не ставаше ясно обаче как се е снабдил с пропуск за влизане в зелената зона. Очевидно и Симон, като Ема, си имаше съюзници.
Покрай ръба на капака се процеждаше светлина. С помощта на луминесцентния отблясък от ръчния си часовник Джонатан успя да открие ключалката на багажника, скрита зад талашитената облицовка. Проби дупка с ключа на Ема и започна да я разширява. Пъхна пръста си вътре и отчупи няколко парчета.
Най-после дупката стана достатъчно голяма и той успя да достигне ключалката. Разбираше от коли и беше сигурен, че трябва да има някакво лостче, което да натисне, за да отвори багажника. Не беше толкова сигурен обаче какво да прави след това. Нямаше да е много разумно да скочи, при положение че се движеха със сто и петдесет километра в час, нито пък да стои и да чака професионален убиец да го застреля от упор. Опипа езичето на ключалката, подпъхна палеца си и го натисна с всичка сила. Пръстите му се хлъзнаха по металната повърхност. Опита пак, но отново безуспешно. Нямаше смисъл.
Скоростта намаля и колата рязко зави надясно. Тръгнаха по черен път нагоре с много остри завои и той се подпря с крака, за да избегне ударите в стените. Катереха се по стръмен наклон, съдейки по воя на двигателя. От високата скорост и завоите му се зави свят и усети, че му се повдига. Най-после завоите свършиха. Той пое дълбоко въздух, но това не му помогна да се почувства по-добре.
Отдръпна се към задния край на багажника, повдигна тапицерията на пода и измъкна комплекта с инструменти, напъхан в резервната гума. След кратко умуване избра железния лост, който се използваше в комплект с крика за повдигане. Удари ключалката, разчитайки на малката вероятност да я счупи и така да отвори багажника. За жалост, не успя.
Колата спря и двигателят угасна. Джонатан стисна здраво железния лост. Беше лек и направо смешен като оръжие. Но все пак не искаше да излиза с голи ръце навън. В ключалката се пъхна ключ. Капакът се отвори и ослепителната дневна светлина го блъсна в лицето. Джонатан инстинктивно стисна очи и вдигна длан срещу слънцето. Моментното колебание му изгуби ценни секунди.
— Излизай — каза Симон.
До нея, стиснал в ръката си пистолет, стоеше жилав, тъмнокос мъж, с бледо лице и гробовен поглед. Нямаше нужда да му се представя.
— Бъди така добър — каза мъжът и размаха оръжието си. — И не си прави труд да използваш това, дето си го стиснал.
Джонатан пусна лоста и се измъкна от багажника. Намираха се на пътна отбивка на стотина метра от билото на планината. Околната панорама бе подобаващо драматична — отвсякъде ги заобикаляха отвесни гранитни блокове.