Черната призма [bg]

Напрежението, думите ѝ, липсата на цвят в очите ѝ, спъването, което не беше спъване. Беше скок. Липсата на смущение от това, че Кип е притиснат към гърдите ѝ — защото човек не позволява докосването на малко плът да го разсее. Не и когато е дошъл да убива.

Ръцете на Кип се вкопчиха в ръба на балкона зад него. Като го стискаше само за единия крак, наставница Хелел напъна рязко. Беше толкова силна, че теглото на Кип не бе проблем за нея.

Ако Кип беше смел, щеше да се бори. Ако беше гъвкав, щеше да я остави да вдигне единия му крак, докато той стои на другия, и да я смели на кървава каша. Но вместо това възприе стратегията на дебелака. Отпусна се, увисна, превърна цялата си тежест в мъртво тегло, потърси земята, както правеше, когато Овен се опитваше да се перчи, като го вдига и хвърля. Ако Кип се отпуснеше, Овен никога не успяваше да го вдигне, докато ако стоеше стегнат, го вдигаше с лекота.

Наставница Хелел пусна едната си ръка от крака на Кип и потърси някакъв захват по закръгленото му тяло, Кип се гърчеше като риба и се опитваше да се избута от балкона обратно в кулата. Жената го притисна със собственото си значително тегло в ъгъла и изнесе лявата си ръка назад за удар.

Но подът го зовеше и без нейната силна ръка да го държи, Кип отвърна на този зов. Юмрукът ѝ се спусна и го улучи косо, но той падна. Жената го изтърва и Кип тупна по гръб. Ръката ѝ стискаше само крачола му и тя се опита да го вдигне за него.

Торбестите му панталони се съдраха и се изхлузиха от кръста му. Заплетоха се около коленете му, но колкото и да пречеха на неговите движения, с нищо не помагаха и на убийцата да го повдигне. Тя го напсува и разкрачена широко за стабилност, го удари по крака. Той изквича. После жената го фрасна в корема и му изкара всичкия въздух.

— Приеми смъртта си като мъж — изръмжа тя.

Кип я ухапа по глезена.

Убийцата извика и падна върху него. Окопити се достатъчно, за да се стовари върху гърдите му с коляното напред. После насочи падането си така, че да го смачка и прикове към пода. Явно Кип не беше единственият, който знаеше как да се възползва от теглото си. Тя се приземи с лице към краката му.

Стисна единия му крак в желязната си хватка. После го удари силно по бедрото. Улучи право в целта. Все едно го беше ритнал кон. Той изкрещя. После тя сграбчи другия му крак. Никакво мятане не можеше да я накара да го изпусне. Трудно му бе дори да диша с нейната тежест върху себе си и с краката ѝ, притискащи лицето му. Тя удари и другия му крак и той също се вцепени. Жената се надигна и го фрасна в слабините.

Звезди изскочиха пред очите му. Всяка мисъл за контраатака излетя от главата му. Искаше му се просто да се свие на кълбо. Теглото ѝ се измести и го притисна отново, после тя стана. Държеше го за глезените и го вдигна с лекота. Мили Оролам, щеше да го хвърли през балкона! И той с нищо не можеше да ѝ попречи.

Докато се мяташе вяло, с присвити от болка очи, Кип зърна тънък лъч надвиолетов луксин, залепнал за главата на убийцата.