Черната призма [bg]

50.

Кип се събуди с изтръпнала ръка. Беше сънувал как майка му държи главата му в скута си. Не беше точно сън, а наполовина спомен. От времето, когато бе малък. Майка му прокарваше пръсти през косата му, а очите ѝ бяха зачервени, подпухнали. Зачервените очи обикновено означаваха, че е пушила ганджа, но тази сутрин не миришеше на дим или алкохол. „Съжалявам — бе казала тя, — толкова съжалявам. Отказах ги. Отсега нататък ще е различно. Обещавам.“

Той открехна едното си гурелясало око и простена. Много хубаво, мамо, но може ли да станеш от ръката ми? Претърколи се. Беше спал на земята? На килим? О! Докато кръвта бавно нахлуваше обратно в ръката му, го заболя. Той я заразтрива, докато чувството в нея се върна. Къде се намираше? Ах, да, в стаята на Лив. Едва бе започнало да се развиделява.

Кип се надигна и видя в стаята да влиза жена. Беше тъмнокожа, с дебели вежди, къдрава коса и носеше яркозлатист шал около врата си. Имаше едро масивно тяло с широки рамене и зелената ѝ рокля с крещящи шарки висеше върху нея като платно върху галеас.

— Утрото настъпи и е време за първия ти урок. Аз съм наставница Хелел.

— Вие ли сте моята магистърка? — попита Кип, като продължаваше да разтрива болящата го ръка.

— О, да. — Тя се усмихна, но усмивката не стигна до очите ѝ. — И ще запомниш днешния урок до края на живота си. Ставай, Кип.

Кип се изправи. Жената мина покрай него и отвори вратата към малкия балкон.

— Ела бързо — каза тя. — Трябва да видиш това, преди слънцето да се е подало изцяло над хоризонта.

С разчорлена коса, пресъхнала уста, зловонен дъх и туптяща ръка, Кип облиза устни и пристъпи покрай наставница Хелел. Очите ѝ бяха тъмни и напрегнати — толкова тъмни, че той даже не можеше да определи какъв цвят притегляща е.

„Странно. Уж трябва да различавам дребните нюанси в цветовете, незабележими за повечето хора, а не мога да видя дори цвета в ирисите ѝ.“ Той пристъпи на балкона от жълт луксин. С изключение на няколко ивици вода и прах балконът беше неестествено чист.

Въпреки вчерашния си опит, когато научи, че жълтото е един от най-здравите известни материали, Кип предпазливо изпробва теглото си върху балкона. Той, разбира се, беше здрав. Поради начина, по който кулите се накланяха навън като разтварящо се цвете, ако Кип паднеше оттук, щеше да се разбие в скалите на няколкостотин стъпки по-долу, току до водата. За горните етажи бе още по-зле, защото се издаваха още по-навън. Той преглътна и се опита да съсредоточи вниманието си върху изгряващото слънце.