Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
Други промени бяха по-трудни. Дазен имаше бенка от вътрешната страна на лакътя. Изряза я, макар да болеше. Щеше да му остане белег. Но никой нямаше да забележи.
Майка му му помагаше — идваше всеки ден, с кърпичка в ръка, за да попива безгласните си сълзи, но гърбът ѝ винаги бе изправен. Посочваше му дреболии, които Дазен никога не би си спомнил, като например как стоеше брат му, когато мисли, и какви храни обича и мрази Гавин.
За успеха му обаче най-много допринесе истинският Гавин. Той бе обрисувал Дазен като Лъжепризма. Беше се заклел, че Дазен е мамил приближените си с фокуси, които никога не биха убедили човек, освен ако не е престъпник или луд, или пък му е изгодно да вземе страната на един Лъжепризма. Всички знаеха, че на поколение се ражда само по една Призма, затова бяха повярвали безрезервно на стария Гавин. Така че още щом зърнеха призматичните очи на Дазен, се убеждаваха, че това е Гавин. Онези, които знаеха истината: че Дазен никога не се е нуждаел от фокуси, че той е не по-малко Призма от Гавин — с други думи, неговите най-близки приятели и поддръжници, — бяха разпилени в четирите посоки на света след Битката при Разцепената скала. Той ги беше предал и макар предателството му да бе в името на едно по-висше благо, все още не можеше да спи нощем, като знаеше, че илитийските пирати продават хората му в робство по стотици пристанища. Състави първия си списък от седем велики цели и направи каквото можеше.
И през цялото това време майка му го бе спасявала. Десетки пъти. Заслужаваше да знае истината.
— Повече — каза той. Че има син, за него бе по-голяма изненада, отколкото за всеки друг. Той и хората му бяха живели по пещери, криеха се преследвани, а дори да имаше енергията да се развлича с някои от курвите, съпътстващи армията, сърцето му бе разбито от годежа на Карис с Гавин. Дазен изобщо не бе спал с жена по време на войната.
Майка му стана, отиде до вратата, отвори я, за да се убеди, че никой не ги подслушва, и се върна. Каза тихо:
— Значи си осиновил детето на брат си? Защо?
Той за малко да каже: „Защото постоянно ме тормозиш да ти дам внук“, но знаеше, че това ще я нарани. Защото е правилно? Защото Гавин би постъпил така? Не, не беше сигурен, че Гавин би го направил. Защото момчето нямаше нищо, а заслужаваше шанс? Защото Карис бе там и го гледаше, а имаше някаква перверзна наслада в това да я нарани, постъпвайки правилно?
— Защото знам какво е да си сам — каза Гавин. Остана изненадан, че това всъщност е истината.
— Не отдаваш заслуженото на Карис — отбеляза майка му.
— Тя пък какво общо има?
Майка му само поклати глава.
— Сигурно не го е приела добре?
— Може да се каже — рече Гавин.
— Какво ще правиш, ако баща ти откаже да признае момчето?
— Той няма да ме разколебае по този въпрос, майко. Не върша много неща, които са правилни. Няма да му позволя да ми отнеме това.
Изведнъж тя се усмихна.
— Това влезе ли в списъка ти от седем цели този път? Да му се опълчиш?
— В списъка ми има само възможни неща.
— Значи е по-трудно, отколкото да спреш Кървавата война? По-трудно, отколкото да унищожиш пиратските главатари?
— И то на два пъти — каза Гавин. — Да.
— Това си го наследил от него, знаеш ли?
— Кое?
— Баща ти винаги си съставяше списъци, цели за постигане. Да се ожени за момиче от подходящо семейство, преди да е навършил двайсет и пет, да влезе в Спектъра, преди да е навършил четирийсет — успя още преди трийсет и пет, — и така нататък. Разбира се, на него не му се е налагало да организира живота си на седемгодишни периоди.
— Никога ли не е искал самият той да бъде Призма? — попита Гавин.
Тя не отговори веднага.