Черната призма [bg]

— Да — каза Гавин.

Фелия скръсти ръце и се взря в лицето му.

— А неговото съществуване е изненада за теб, колкото и за всички други, или повече?

Тръпка премина по гръбнака на Гавин. Майка му не беше глупава. Внимаваше за подслушване не по-малко от останалите, но си имаше начини да покаже какво точно има предвид. След Разцепената скала, когато Гавин бе излязъл със залитане от магическия пожар, носейки дрехите на брат си, короната на брат си и белезите на брат си под слоя сажди и кръв, всички други бяха приели без съмнение, че той е Гавин. Въпреки разликата във възрастта им често взимаха братята за близнаци, а маниерите им бяха неестествено близки. Освен това Гавин се стараеше да наподобява особеностите в речта и израженията на брат си. Всякакви разлики, появили се след края на войната, се приписваха на промяната у Гавин, предизвикана от убийството на брат му.

Но през първата нощ след връщането си в Хромария Гавин се събуди и откри майка си да седи до леглото му. Очите ѝ бяха зачервени и подпухнали от плач, макар че бузите ѝ бяха сухи. Беше се погрижила да се наплаче, преди Гавин да се събуди.

— Да не мислеше, че не бих познала собствения си син? — попита тя. — Ти си кръв от кръвта ми. Да не мислеше, че можеш да измамиш дори мен?

— Не смятах, че ще изтрае толкова дълго, майко. През цялото време очаквах някой от стотиците хора да прозре през този фарс, но какво друго мога да направя?

— Разбирам защо си го направил — каза тя. — Просто се бях подготвила за твоята смърт, а не тази на брат ти, и да те видя сега… Това е все едно да съм принудена да избирам кой от останалите ми синове предпочитам да умре.

— Никой не иска това от теб.

— Кажи ми само едно — рече тя. — Гавин мъртъв ли е?

— Да — отвърна той. — Не исках… Той не ми даде… Съжалявам.

От очите ѝ рукнаха сълзи, но тя не им обърна внимание.

— От какво имаш нужда, Дазен? Загубих и двамата ти братя; кълна се в Оролам, че няма да загубя и теб.

— Кажи им, че се възстановявам. Кажи им, че двубоят едва не ме е погубил. Като дойде подходящият момент, им кажи, че битката ме е променила. Но не ме прави да изглеждам слаб.

Така тя бе станала единственият му истински съюзник в Хромария. А след като си тръгна, той залости вратата, отвори сандъка, в който спеше упоеният му брат, на по-малко от една стъпка от мястото, където бе седяла майка им. Огледа за миг неподвижната фигура, а после и себе си в огледалото. Отбеляза грижливо всяка разлика и се залови за работа. На едно място косата на брат му растеше накриво и стърчеше, когато я подстрижеше къса; на новия Гавин щеше да му се наложи да носи дълга коса, така че никой да не забележи това несъответствие. Гавин бе малко по-нисък от Дазен и обичаше да носи обувки с по-високи токове; новият Гавин трябваше да носи ниски обувки. Той се зае да съставя списък на маниерите на брат си, как Гавин обичаше да си пука врата наляво-надясно. Или беше надясно-наляво? По дяволите, Дазен изобщо нямаше представа как се пука врат. Гавин се бръснеше всеки ден, понякога дори по два пъти на ден, та лицето му да е гладко; Дазен се бръснеше един-два пъти седмично, защото го смяташе за досадно. Гавин винаги носеше определен парфюм; Дазен никога не си правеше този труд. Трябваше да прати някой слуга да му купи. Гавин обръщаше внимание на дрехите си и се грижеше винаги да е на гребена на модните тенденции; Дазен дори не знаеше как го прави. Налагаше се да проучи въпроса. Дали Гавин скубеше веждите си? Мили Оролам!