![Черната призма [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/2/9/chernata-prizma-bg-download.jpg)
Черната призма [bg]
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-484-0
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черната призма [bg]». Краткое содержание книги:
В същото време някъде на юг самозван крал се обединява с тайнствен чародей, за да се опълчи на съществуващия ред. Тласкан от омраза към хората, тъпкали родната му страна дълги години, той не ще се спре пред нищо, за да постигне целите си — дори ако това означава безмилостни кланета или съюз с магически изчадия.
А в недрата на най-могъщата магьосническа твърдина един затворник търпеливо замисля своето бягство и крои отмъщение.
Смелостта ѝ накара Лив да се просълзи. Тя усърдно избягваше да поглежда към Вена, сигурна, че ако го направи, ще загуби самообладание.
Но твърде скоро се озоваха на пристанището. Сбогуваха се със сълзи, обещаха си да си пишат, а Лив обеща, че ще използва всичките си връзки, за да върне Вена. Вена се усмихна тъжно и примирено.
— Хайде, дами — рече капитанът. — Времето и отливът не чакат никого, най-малко пък някакви хълцащи момичета.
Лив прегърна Вена още веднъж и си тръгна. Едва бе слязла от кея, когато видя една позната фигура да се спотайва в сенките като паяк. Аглая Красос.
— Ти! — възкликна Лив. — Това е твоя работа!
Аглая се усмихна.
— Чудя се, Лив, дали мислиш, че дължим нещо на приятелите си? Обич или уважение?
— Разбира се.
— Но явно твоят дълг към приятелката ти е по-малко важен от нуждата да ми се опълчиш.
— Ах, ти, кучко! — процеди разтреперана Лив.
— Не аз съм тази, която оставя приятелката си да плати за моята гордост. Всичко може да спре още сега, Лив, или да стане още по-лошо.
— Още искаш да шпионирам Призмата.
— Просто за твоя информация, Вена не си отива у дома. Аз вече притежавам договора ѝ. И сключих сделка с един доста… съмнителен илитиец. Готов е да ми даде добра цена за нея. Повечето хора имат скрупули срещу продажбата на притеглящи. Разбира се, тя не е напълно обучен притеглящ, така че няма да се радва на никоя от обичайните им привилегии. Но пък Вена обича да пътува с кораб, нали? На галерите няма много жени. Обикновено не издържат дълго, нито пък останалите роби се отнасят добре с тях, така че собствениците предпочитат да им възлагат друга работа. Но аз мога да го уредя.
Не просто робиня. Робиня на галера. Най-лошото от лошото. На Лив ѝ се повдигаше. Искаше ѝ се да убие Аглая. Оролам да ѝ е на помощ!
— Или пък… — рече Аглая — можеш да кажеш само една дума. — Тя кимна към един вестоносец, стоящ от другата страна на улицата. — Той ще изтича при капитана със съобщението, че е станала грешка, Вена е възстановена и така нататък. Чудо на чудесата. Ти си мой специален проект, Лив. Разполагаш с пълното ми внимание.
Лив погледна отчаяно към кораба. Вярно беше. Тя нямаше приятели, нямаше възможности, нямаше избор. Как би могла да се бори срещу Аглая Красос с цялото ѝ богатство и власт? Ако помолеше Призмата за помощ, той щеше да задава въпроси. Щеше да си помисли, че го е шпионирала през цялото време. Всяка част от Хромария и сатрапиите бе корумпирана; всички бяха настроени срещу нея.
— Побързай, Лив, отливът започва — рече Аглая.
Нямаше изход, нямаше време да се опита да потърси трети вариант. Може би баща ѝ щеше да откаже, да плюе в грозното лице на Аглая и да запази честта си. Но Лив не бе толкова силна. Акулите и морските демони я плашеха.
— Добре — каза тя със свито сърце. — Печелиш. Какво трябва да направя?
49.
Още докато излизаше от покоите на баща си, Гавин забеляза назряващата беда. Покоите на майка му се намираха точно до тези на баща му и нямаше начин да си тръгне, без да мине покрай вратите ѝ — а те бяха отворени.
Всеки път. Всеки проклет път. Ако прозорците на баща му не бяха заковани и покрити със слоеве плат, Гавин би скочил през някой от тях. Всъщност точно при една такава ситуация за първи път бе притеглил купол. Винаги, когато се връщаше дори и от най-краткото пътуване, му се струваше, че прекарва цял ден в срещи с важни личности. Единственото, което правеше, бе да се среща с хора — и всеки от тях имаше някакви искания.
Въпреки това, докато минаваше покрай отворените врати на майка си, Гавин сви и влезе. Личната ѝ робиня бе млада тирейка, ако се съдеше по тъмните ѝ очи и коса и кожата с цвят на кафе. Докато я подминаваше, Гавин ѝ даде знак, че може да затвори вратите зад него. Майка му имаше талант в обучението на робини: дори едва съзряло момиче като това щеше да чака с изострено внимание и да реагира и на най-малкия сигнал. Разбира се, Гавин не беше много по-различен, нали?
— Майко — каза Гавин.
Тя се изправи, той целуна обсипаната ѝ с пръстени ръка, а тя се засмя и го прегърна, както правеше винаги.
— Синко — каза Фелия Гайл. Беше красива жена в началото на петдесетте, братовчедка на аташийската кралска фамилия, а в младостта ѝ аташийските благородници рядко сключваха бракове с чужденци. Разбира се, Андрос Гайл бе по-особен случай. Както винаги. Тя притежаваше класическата аташийска комбинация от маслинена кожа и сини като метличина очи, макар че нейните имаха широко хало от убито оранжево в ириса. Някога тя беше оранжева притегляща — макар и без особен талант, но Андрос Гайл никога не би си взел жена, която не може да притегля. Стройна въпреки възрастта си, Фелия бе царствена, модно облечена, уверена в себе си, властна, без да е деспотична, красива и сърдечна.