Заслепяващият нож

Все още мислеше за това, когато забеляза, че Кип се отдалечава, и го попита:

— Къде отиваш?

— Където трябва да тръгнете всички — отвърна Кип.

— Какво?

Очите на всички дребосъци се бяха извърнали към Кип, а и не малко от тълпата се обърнаха към него, след като му бяха извикали.

— На разузнаване — каза Кип.

Новобранците погледнаха треньор Фиск. Той сви рамене и каза отегчено:

— Никакви правила освен тези, които ви се дадоха.

Кип беше гениален. Беше го разбрал на мига: не се подчиняваш на буквата на правилата, подчиняваш се на духа им. Това беше точно толкова изпитание, колкото и занасянето на монетите.

За десет секунди всички новобранци се разпръснаха, освен тези, на които им идваше редът. Възбудата на Феркуди и Даелос от това, че тръгват толкова рано, бързо премина в стъписване, след като осъзнаха, че ще тръгнат в сравнително неведение.

Тея и Кип бавно обиколиха близките улици. Не говореха.

След малко чуха наблизо шум от битка. Тея затича натам. Кип я последва по петите, макар да беше по-бавен от нея.

— Ние дори още не сме взели парите, тъпаци! — викаше едно едро момиче, чието име Тея не знаеше, на някакъв уличен бандит с разкървавен нос. — Случайно да виждаш червени кърпи?

Партньорът на момичето, Руд, набит крайбрежен париец, не изглеждаше ядосан, нито триумфиращ. Изглеждаше уплашен. В рамото му имаше дълбока рана от нож.

— Трябваше да те убия! — извика момичето на бандита.

Той изпълзя назад на четири крака, обърна се и побягна.

— Трябва да те върнем при треньор Фиск, Руд — каза Тея. — Веднага.

Той кимна и четиримата тръгнаха енергично през четирите карета обратно към площада. Руд се подпря на партньорката си, а след това и на Кип — бе на ръба да припадне от многото загуба на кръв. Тея вървеше напред, за да ги предупреди за заплахи.

Щом ги видя, треньор Фиск затича да ги посрещне. Дребосъците черногвардейци бяха на стъпки след него. Поеха Руд, сложиха го да легне и веднага се заеха с раната.

Тея чу как някой каза:

— Захапи това, Руд. Ще боли.

Блесна огън и замириса на изгоряла плът, листа чай и тютюн, докато обгаряха раната с червен луксин. Руд заудря с пети в пръстта, изскимтя пронизително, после задиша дълбоко и учестено.

Едно от най-добрите момчета в класа, Джун, се върна на площада и се провря през тълпата. Следващият екип тъкмо щеше да тръгне — двама мършави братя, които бяха в най-долната третина на новобранците.

Джун заговори тихо, но Тея чу какво каза на братята:

— Не тръгвайте по Долната улица. Там има блокада. Двайсетина бандити, някои са въоръжени. Вече спипаха Пип и Валор.

О, страхотно, точно оттам се надяваше да мине Тея. Добре, така оставаше само…

— Улица Корбайн също е блокирана — каза партньорът на Джун, Улар.

— Уличките през Скалата на невестулката изглеждаха чисти, но са толкова тесни, че двама души могат да ги удържат — добави Джун.

След като се увери, че Руд е добре, и провери раната, треньор Фиск отново направи обявленията си и връчи парите на братята Орос.