Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Командир Железни крачеше пред класа. Главата му бе току-що обръсната и намазана. Черногвардейската му униформа — памучната тъкан бе наситена с луксин, за да се получи еластична втора кожа, — очертаваше внушителните му рамене и тесния кръст, златният кант по ръкавите му изтъкваше мишци, широки колкото кръстчетата на някои от учениците му, бедра на мъж, който може да надбяга кон, и крака като кулите на самия Хромарий. Беше изумително красив. Мускулите на този мъж имаха жили по-големи от мускулите на Тея. И всичко това — отпуснато, леко, спокойно.
Тея знаеше, че леката, отпусната стойка на един воин означава бързина. Треньор Фиск беше по-нисък и по-набит от командир Железни, но буквално грамада от мускули. Тежките му мускули всъщност забавяха движенията му — в сравнение с Железни. В сравнение с Тея, разбира се, треньорът беше бърз като пусната стрела на арбалет.
— Обучението ви е най-доброто в Седемте сатрапии — започна командир Железни. Никакви предисловия, не му беше в стила. — Обучението ви е необходимо и добро, и ефективно. Но обучението ви — дори тук, дори сред най-добрите — може да ви попречи. Когато упражняваме юмручни удари, ние ги спираме преди контакта, защото иначе ще ви загубим всички от нараняванията. Но когато спирате замаха десет хиляди пъти, е трудно да не го направиш на десет хиляди и първия удар: удара, който трябва да нанесеш на истински нападател.
— Необходимите ни предпазни мерки може да ви направят лоши бойци — продължи той. — А черногвардейците не може да са лоши бойци. Вашият клас ще бъде призован на бой и може би на смърт, може би скоро, и ако не знаете как първи да убиете противника си, много от вас ще загинат. Четиринайсет от вас може би ще преминат. Може. Не „ще“. Тъй че тренировката на класа ви ще е различна. Ускорена. По-трудна. Няма да позволим да бъдете втора класа. Не съществува заместител на опита, така че опит ще получите. Този опит ще струва на някои от вас наранявания, които ще ги извадят от надпреварата за четиринайсетте места. Това няма да е честно. За някои от вас изпитанията ще са лесни. За някои ще са отегчителни. За други ще са буквално бой до смърт. Тези изпитания няма да се безопасни, няма да бъдат контролирани. Може би ще са твърде трудни. Може да бъдете осакатени или да умрете. Ако не приемате това, можете да напуснете. Веднага.
Никой не напусна.
— Провалът на тези изпитания няма автоматично да ви лиши от издигане. Но ще е от значение. Провалите ли се, падате с три места. Черногвардейците се справяме с това, което имаме, не с каквото ни се иска. Ето ги правилата. Двамата с партньора ви ще получите позиция в Големи Яспис, в един от най-лошите квартали. Ще ви се даде шепа монети публично и след това трябва да донесете тези монети до Великия фонтан. Забранено ви е да носите оръжия или да притегляте. За да минете, трябва да върнете шест от осемте данара, които са ви дадени. Колкото върнете, си остават за вас. Ако не се справите до три часа, ще ви потърсим. Но не очаквайте никаква помощ. Там навън сте сами.
Теглиха сламки за реда и се случи нещо странно. Първият теглещ отбор изтегли първи номер, вторият екип втори, третият — номер три. Треньор Фиск се намръщи и разбърка сламките отново. Но четвъртите теглещи извадиха номер четири, петите — пети. Той пак разбърка сламките, и пак — шест, седем, осем, девет, десет. Намръщи се, но не каза нищо и го подминаха като шантаво съвпадение.
Адрастея и Кип изтеглиха сламка, която ги постави предпоследни.
После тръгнаха през града, поведени от треньор Фиск и няколко от по-големите обучаеми за Черната гвардия. Командир Железни не ги придружи. Имаше задължения другаде.
Първите двама, които тръгнаха, бяха Грация, момиче от планинска Пария, тънка като клечка и по-висока от повечето момчета. Партньорът ѝ също беше париец, но не толкова смугъл като Грация и много по-грозен, казваше се Грос. Беше един от най-добрите бойци, но имаше навика да чопли всичко по себе си — кели, гурели, ушна кал — и да го яде. На косъм беше да си спечели подходящия прякор.
Наоколо се беше струпала внушителна тълпа, за да гледа какво правят тия черногвардейци в един лош квартал, и не всички лица изглеждаха дружелюбни. Повечето бяха напрегнати, но любопитни.
Треньор Фиск подкани Грация и Грос да излязат отпред, публично им връчи осемте данара, като преброи монетите една по една, после върза червени кърпи на челата на двамата.
— Отнесете ги безопасно до Великия фонтан. Никой в Черната гвардия и никой в Хромария няма да ви помага. Ако загубите тези монети, последствията са за ваша сметка. Не ви се разрешава да използвате оръжия. Не ви се разрешава да притегляте.