Докато смъртта ни раздели

— Може би. Какво имаш предвид — жестокостта?

— Да. Всичко говори за пристъп на ярост или мъст. Харалд Юллвен е бил известен изменник. И от документите се разбира, че е съществувало силно подозрение, че е идентичен с този Ротеифтен, за когото ти ми разправяш.

— Точно така.

— Много близко до мисълта е, че на някогашни борци от съпротивата най-сетне се отдала възможност да изпълнят ролята на Възмездието. Сигурно и много хора от полицията са мислели, че Харалд Юллвен си е получил заслуженото.

— И са снели случая от дневен ред.

— Дали са му всички шансове, но след продължилото повече от месец напрегнато и безрезултатно следствие, подновявано при новите улики в продължение на 5–6 месеца, било решено да го оставят в „активен покой“. Следствие като това никога не се прекратява, Веум. Поне до изтичането на срока за давност.

— Зачислили са го към низа от неразкрити убийства, а?

— Да, но ти рядко ще чуеш да го споменават в такава връзка в ежедневния или седмичния печат. Харалд Юллвен просто не е бил жертва, към която хората изпитват състрадание.

— А останалата сам-самичка Елисе Блум?

— Е да, винаги има някой да скърби. От разпитите пролича, че е знаела за миналото му през войната. Може би не всеки избор на спътник в живота е еднакво безпроблемен.

— Къде е била вечерта, когато са убили Юллвен?

— На бинго27. Мога да те уверя, че при тях, вкъщи, е бил направен най-подробен обиск. Не намерили нищо, което да показва, че тя е имала каквото и да било отношение към убийството.

— Добре, добре.

— И така, да завърша, Веум. Съдейки по всичко, което съм издирил досега за Харалд Юллвен, пожара в „Пофугл“ или за Шауер-Юхан, не мога да заключа, че тези неща биха могли да имат каквото и да било общо с прегазването на Ялмар Нюмарк вчера следобед.

— С други думи?

— Тоест ние действаме, изхождайки от хипотезата, че това е обикновен нещастен случай с човек, блъснат от автомобил, както става от време на време. Най-грубото престъпление било извършено, когато водачът не спрял, а избягал. Може да е бил пиян или някой, който много е бързал.

— Но автомобилът е бил откраднат, нали?

— Много вероятно. Ние разпитваме и оглеждаме подробно всички от спортния клуб. — Той преглътна. — Всички тези пътни произшествия са ужасни, а пресечката там, между двата светофара, е много опасен участък. Автомобилистите преминават първия кръстопът и веднага поглеждат към зеления светофар на втория. После натискат докрай газта, затварят очи и се надяват, че всичко ще мине благополучно. Най-често е така. Но от време на време на пътя излиза човек…

— В нашия случай Ялмар Нюмарк.

— Да, а…

— Хубаво — свих рамене. — Това си е ваша работа. Кажи ми само…

— Какво?

— Тук има ли някой, който да се е занимавал с делото „Пофугл“.

— Данкерт Мюс е единственият. По онова време той е бил младо конте.