Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Подушвам опасността, Веум. Ти смяташ, че случаят е предумишлен.
— Не знам, но Нюмарк имаше какво да разкаже, много неща.
Той прокара ръка през косата си.
— Влез, Веум.
После остави книгата, седна на ръба на масата и посочи с ръка един свободен стол, но аз останах да стоя прав и се облегнах на стената.
— Ти познаваше ли Нюмарк? — попитах.
— Разбира се. Работехме заедно, преди да се оттегли, но след това се виждахме сегиз-тогиз. Рядко се случва някой пенсиониран колега да дойде тук да ни види, Веум. Ние винаги сме под пара и те знаят това.
— И все не достигат хора?
— Да — кратко каза той. — Дойдох в Берген в началото на 60-те години. Ялмар Нюмарк бе дълги години един от най-близките ми приятели. Научи ме на много неща.
— С други думи, това ще рече, че ти… Слушай, как смяташ, Ялмар Нюмарк беше ли добър полицай?
Вегард Вадхайм ме погледна тъжно:
— Добър полицай? Зависи какво се разбира под това определение. Може би имаме две различни схващания по този въпрос. Такава е поне ситуацията тук, в тази сграда. Но мога да ти отговоря: да, беше, според мен. Аз свикнах да се доверявам на оценките и заключенията му. Той притежаваше голямото изкуство да познава хората и винаги беше на тяхна страна, разбираш ли? Много от нас се придържат само към параграфите, а изходната точка трябва да бъдат хората, които срещаме, Веум. Никой не е безпогрешен. В това число и служителите от полицията. И не всички параграфи ли са по необходимост вечни истини.
— Ти добре ли опозна Ялмар Нюмарк?
— Дотолкова добре, доколкото човек опознава колегите си, без да става личен приятел с тях. Той живееше сам и в много отношения беше резервиран, имаше малко истински приятели, нямаше семейство. Мисля, че е живял много усамотен живот, но той си искаше да е така. Няколко пъти обядвахме заедно, канихме го на гости вкъщи, но… Ценяхме се един друг в работата. Извън нея се виждахме много рядко.
— Когато се запознахте, той не се ли занимаваше с някои стари случаи?
— Какво имаш предвид?
— С произшествия от годините на войната. С един предател и убиец по прозвище Ротеифтен. С пожар в една фабрика за бои — „Пофугл“ — през 1953-та. Петнайсет загинали. С едно изчезване — да, това е било по-късно, през 1971-ва. И с едно убийство също през 1971 година.
— Мисля, че смесваш картите, Веум. Да започнем с първото, за което попита. Той разказваше за някои неща от времето на войната. Заемал е доста централно място в движението на местната Съпротива. Беше интересно, но ти знаеш как стоят тези неща. Всички имат какво да разкажат от войната. Постепенно детайлите започват да се губят. Но аз си спомням този прякор — Ротеифтен.
— Спомняш ли си някои неща за споменатото от теб убийство през 1971 година? Беше убит мъж, за когото някой смяташе, между другото и Ялмар Нюмарк, че бил идентичен с този Ротеифтен, нали?
— Да. Случаят остана неразкрит.
— Неразкрит, правилно. Това беше брутална история, но в много отношения типична. Екзекуция от онези, каквито нерядко устройват в престъпния свят. Доносникът бива екзекутиран по този начин. Както и търговецът на наркотици, който не може да плати за получената от него пратка. И това, изглежда, може да се случи и на стари нацисти. Това съвсем не е така невероятно.
— А как стои случаят с изчезването?
— Един, на име Шауер-Юхан, е изчезнал почти по това време. Имал почти същото телосложение като този Харалд Юллвен или Ротеифтен. Никога вече не се появил.
— Тая работа не си я спомням.
— Е, да. За такива отрепки никой не държи сметка. По-друго е с корабопритежателите.
Той ме погледна огорчен:
— Съжалявам. Не мога да се сетя за този случай.
— За пожара през 1953 година според Ялмар Нюмарк най-дейно е допринесъл Харалд Юллвен, тъй като е работил там. Ялмар е убеден, че това не е било нещастен случай, а нещо много по-сериозно — престъпление. И бе непрекъснато под влиянието на тези предположения. Даже в деня, преди да го прегазят, говореше за това. Не ги бе забравил, въпреки че са изминали трийсет години от изгарянето на „Пофугл“, а десет от изчезването на Шауер-Юхан и неразкритото убийство. Той… Не съм сигурен, но имам чувството, че продължава да води сам следствието. Ето че го сгазиха, оживя по чудо. Не виждаш ли взаимовръзката?
Вегард Вадхайм дълго ме гледа.
— Не ми се струва много вероятно, но предполагам възможна взаимовръзка. Ала… — Той махна с ръка. — Защо идваш при мен? Случаят е възложен на Хамре и аз мога да те уверя, Веум, че Хамре е прекрасен младеж. Ако има нещо, той ще го разкрие. Аз… — Той протегна ръка към телефона.