Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Усещам леко припламване на амбиция при мисълта за това.
— Но аз вече съм омъжена.
— Улзи смята, че бракът може да бъде анулиран — казва Хари. — Бил е сключен, когато Шотландия беше отлъчена от църквата: недействителен е.
— Но не е недействителен пред Бог — казвам тихо. — Знам това, и Той също го знае. Това би превърнало малката Маргарет в незаконородена. Няма да сторя това, също както вие не бихте обявили малката Мери за незаконородена. Зная, че не бихте могли да го сторите. Нито пък аз.
Хари прави гримаса.
— Това би ти дало такава голяма власт — напомня ми той. — А съпругът, когото защитаваш, не е до теб, освен това най-големият му съюзник беше екзекутиран.
— Не мога да го направя — казвам. — Един брак си е брак. Знаеш, че не може да бъде отхвърлен. Ти, който се ожени по любов, както и аз, знаеш какво свято нещо е това.
— Освен ако Бог не покаже, че волята Му е друга — казва Хари. — Той стори това със сестра ни, когато съпругът ѝ почина само след броени седмици.
Не казвам гласно, че Мери имаше късмет да се отърве толкова бързо, но си го мисля.
— Ако Той покаже волята Си — съгласявам се. — Но Бог благослови брака ми с Арчибалд, и твоя с Катерина. Дари ни със здраве и потомци. Аз съм омъжена до живот. Както и ти. Това е — докато смъртта ни раздели.
— Аз също — казва Хари, поддавайки се на увереността ми. Той все още е детето, което почитаемата ми баба възпита. Винаги е готов да приеме съвета на една благочестива жена. Не може да не мисли, че една уверена жена е жена, която е в правото си. Това е последствието от факта да имаш самодоволна и самоуверена баба. Ако някога отхвърли тази вяра, ще е свободен да си мисли всичко. — Но нали ще го обмислиш, Маргарет? Защото съпругът ти на практика те е изоставил и кой знае къде е сега? Може да е мъртъв. Може би Божията воля е бракът ти вече да е приключил.
— Не ме е изоставил — казвам. — Зная точно къде е сега. Омъжих се за него, за да бъдем заедно в богатство и в бедност, не мога да го изоставя сега, когато е извън закона, борейки се за своето, борейки се за моята кауза.
— Ако все още е обявен извън закона — намеква Хари. — Ако не се е предал заедно с Хюм и не е сключил мир с Олбъни, изоставяйки каузата ти.
— Никога не би направил това — заявявам. — Зная на кого принадлежи честта и любовта ми. — В разговорите с Хари винаги нещо ме кара да говоря като в поетична драма. Той винаги се държи доста театрално. Никога не говори, без да прецени въздействието на думите си. Никога не ходи просто така, без да си даде сметка как изглежда. Вродената му помпозност си има хореография.
Сега ме целува по двете бузи.
— Бог да те благослови за почтеността ти — казва нежно. — Иска ми се и двете ми сестри да внимаваха така за репутацията си.
А това подмятане беше за теб, малка Мери, казвам си, докато се усмихвам, доволна от похвалата му.
Дворецът Скотланд Ярд, Лондон
Англия, есента на 1516 г.
Но не пренебрегвам намеците на Хенри. Пиша на лорд Дейкър, за да го попитам за новини от Арчибалд, и от всички онези, които ме подкрепят в Шотландия. Казвам му, че зная всичко за Хюм; не е нужно да отбягва истината. Зная най-лошото. Но дори след това уверение той не отговаря и приемам, че или не знае нищо, или не иска да ми каже. Срещам се отново с шотландските посланици и не мога да разбера от сдържаната им вежливост дали съпругът ми е на моя страна или се е „пребоядисал“ и се е присъединил към тях. Накрая се налага да помоля Томас Улзи да дойде при мен.
Показвам му неговата кръщелница, моята скъпа малка Мег, и тя му се усмихва, точно както подобава. Поднасям му сладкишите, които харесва, с чаша малвазия. После, когато е поласкан и сит, го моля за заем. Шотландците са ми изпратили скъпоценностите ми и роклите ми от моите дворци, но не и парите от рентите. Томас Улзи е любезен и готов да помогне — защо да не е? Като лорд-канцлер той има контрол над кралската хазна и трупа собствено състояние. Дебелите му къси пръсти са отрупани със скъпоценни камъни. Заема ми пари, които ще си получи обратно, когато рентите ми бъдат платени. Дейкър ще ги събере на границата и ще изпрати на Улзи неговия дял.
Той ме поздравява за споразумението, което сключих с шотландците.
— Можете да се върнете спокойно у дома, можете да управлявате като втори регент — казва той. — Обещават да ви изплатят наследството и да ви съветват. Това е триумф, ваша светлост. Впечатлен съм.
Усмихвам се.
— Благодаря ви. Радвам се, че успях да постигна толкова много. Но всъщност исках да ви попитам за графа на Ангъс — казвам.
Колебая се да изрека името му. Нито пък искам да кажа „моя съпруг“ пред този закръглен духовник, чиито очи са толкова будни и хитри, чийто ум е толкова остър, но който не знае нищо за живота в лишения, за опасностите и рискования живот по границата.