Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Постаравам се нищо от това да не проличи върху лицето ми, докато поздравявам брат си вежливо и сърдечно, и поднасям ръката си за целувка на съветника му, сякаш съм доволна да го видя там.
— Как се държаха те? — пита Хари рязко.
Явно Томас Улзи вече знае кои са „те“ и ще бъде част от този разговор.
— Ще върнат скъпоценностите ми — казвам със сдържана гордост. — Признават, че са постъпили неправилно, като са ги отмъкнали. Държат ги на сигурно място, описани, и ще ми изпратят всичко. Също и роклите ми.
Улзи ми се усмихва.
— Вие сте умел дипломат, ваша светлост.
Наистина мисля, че съм. Привеждам глава.
— И са съгласни рентите ми да бъдат изплатени. Мисля, че ми дължат цяло състояние, навярно цели четиринайсет хиляди паунда.
Хари подсвирва ниско.
— Казват, че ще ги изплатят?
— Обещаха.
— А какво казват за херцога на Олбъни? — пита Улзи. — Сега, след като уредихме въпроса с роклите?
Отново свеждам глава, когато синът на месаря дръзва да коментира разговора ми с моите посланици.
— Настояват той да остане като регент; но аз много ясно им дадох да разберат, че това е все едно да предадат Шотландия във властта на французите.
Хари кимва.
— Постарах се да разберат, че няма да търпите това.
— Добре сте направили — казва той. — Няма да го търпя.
— И следователно ще се срещнем отново с тях, когато донесат скъпоценностите ми.
— Ще разговарям с посланиците междувременно — отбелязва Улзи. — Но се съмнявам, че ще постигна нещо повече от това, което е успяла нейна светлост. Каква кралица сте само: две от целите ви, вече постигнати на една среща!
— Синът ми трябва да ми бъде върнат — казвам.
— Синът ви е в безопасност — казва Улзи кротко. — Но има лоши новини от Шотландия за Александър Хюм и брат му Уилям.
Чакам. Александър Хюм се отличава с нелепа гордост. Премина на другата страна, против Олбъни и в моя подкрепа, защото се опасяваше, че Олбъни се е присмивал на дребния му ръст. Притежава докачливостта на дребен човек. Но когато премина на моя страна, беше предан служител. Измъкна ме от Линлитгоу, и ни съпроводи, когато напуснахме Шотландия. Остана редом с Арчибалд, и ние нямаше да сме толкова смели без неговия кураж. Но знам, че е ужасно ненадежден.
— На другата страна ли е преминал? — питам с подозрение.
— Няма да премине отново — казва Улзи с вулгарен хумор. — Предал се на Олбъни в замяна на помилване, но после пак се опитал да избяга и бил екзекутиран за измяна. Мъртъв е, ваша светлост.
Ахвам леко и залитам.
— Мили Боже. Бил е екзекутиран след помилване? Никой вече няма да има доверие на Олбъни!
— Не е така — Улзи има безочието да ме поправи. — Никой вече няма да се довери на човек от рода Хюм. Той е този, който е престъпил думата си. Получил е помилване, заклел се е във вярност, после отново се е разбунтувал. Заслужаваше да умре. Никой не би могъл да изтъкне довод в негова защита.
Аз бих го направила. Не мисля, че е нужно каквото и да е обещание към Олбъни да бъде спазвано. Но няма да изразя несъгласие с любимия съветник на брат си, който по мое мнение не би трябвало дори да говори, освен ако не бъде поканен да го направи.
Улзи кимва на Хари, сякаш му дава знак да говори.
— Това означава, че кралицата регент е изгубила подкрепата на едно влиятелно семейство — казва той, сякаш мисли на глас. — Ако само можехме да ѝ намерим друг съюзник. Велик съюзник, който би изплашил французите. Може би императорът?
Хари взема дланта ми я пъхва в свивката на ръката си. Повежда ме далече от всички тях: Томас Улзи, придворните, слугите. Една дълга галерия води от личния му кабинет към вътрешните стълби на покоите му и ние вървим по нея един до друг.
— Императорът с радост би ти предложил брак — казва Хари искрено. — А с него като твой съпруг ще можеш да диктуваш условията си на шотландците. С него като твой съпруг, и мен като твой брат ще бъдеш най-могъщата жена в Европа.