Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Вие всичките сте моряци — рече Локи.
— Бивши моряци — поправи го Джабрил.
— Знам ви какви сте. Иначе нямаше да сте тук. Замислете се — крадците ги пускат от затвора. Те отиват в Западната цитадела и се скъсват от тежък, робски труд, докато пукнат или ги помилват. Но дори и на тях им позволяват да видят небето. Дори и техните килии имат прозорци. Военнопленниците си заминават у дома, когато войната свърши. Длъжниците са свободни да си тръгнат, когато дълговете им се изплатят. Но вие, клети копелета… Вие сте затворени тук пряко нужда. Вие сте добитък. Ако има война, ще ви приковат за веслата, а пък ако няма… Ами…
— Война винаги има — рече Джабрил.
— От последната са минали седем години — уточни Локи, и после застана на решетката точно срещу Джабрил и го погледна в очите. — Може да минат и още седем. Може би никога няма да има. Наистина ли искаш да остарееш в това подземие, Джабрил?
— А какъв друг избор имам… капитане?
— Някои от бас са дошли тук от един кораб, конфискуван наскоро. Капитанът ви се е опитал да прекара контрабанда гнездо с оси стилет.
— Да, „Благополучното начинание“ — отвърна Джабрил. — Бяха ни обещали огромни купища злато за тази работа.
— Шибаните гадове убиха осем души по време на плаването — обади се друг затворник. — Мислехме си, че ще наследим дяловете им.
— Излезе, че късмета са го извадили те — додаде Джабрил. — Не им се наложи да търпят това проклето място.
— „Благополучното начинание“ е закотвен в Марината на мечовете — рече Локи. — Прекръстен е на „Червеният вестоносец“. Подновен, зареден с нови запаси, ремонтиран и опушен. Разхубавен. Архонтът смята да го вземе на служба.
— Браво на проклетия Архонт.
— Ще го командвам аз — рече Локи. — Той е на мое разположение. Ключовете са у мен.
— Тогава какво искате, ебати?
— Половин час след полунощ е. — Локи сниши глас до театрален шепот, който отекна драматично чак до дъното на килията. — Сутрешната смяна ще пристигне чак след повече от шест часа. А всички стражи в Обветрената скала… в момента… са в безсъзнание.
Цялата килия се изпълни с опулени очи. Мъжете се надигаха от сламениците си и се залепяха за решетките — необуздана, ала съсредоточена тълпа.
— Довечера напускам Тал Верар — рече Локи. — За последен път обличам тази униформа. Квит съм с Архонта и всичко, което той символизира. Смятам да взема „Червеният вестоносец“ и за тази цел ми трябва екипаж.
Тълпата от затворници се заблъска шумно и задърдори. През решетките към Локи се протегнаха ръце и той отстъпи назад.
— Аз работя на мачтата! — провикна се един от затворниците. — Много съм добър! Вземете ме!
— Девет години плавам по моретата! — изкрещя друг. — Всичко мога!
Джийн пристъпи напред, задумка отново по вратата на килията и ревна:
— ТИХОООО!
Локи вдигна във въздуха халката с ключовете, която Джийн взе от лейтенанта във входната зала.
— Ще отплавам на юг по Пиринчено море — заговори той. — Отивам в Порт Продигал. Това няма да се подлага на гласувания и преговори. Плавате с мен, плавате под червения флаг. Ако искате да напуснете, като стигнем Островите на призрачните ветрове — може! Но дотогава дебнем за парите и плячката. За кръшкачи място няма! Става дума за равни дялове.
Това щеше да им даде повод за размисъл, помисли си Локи. Пиратските капитани обикновено вземаха от два до четири дяла от десет от всяка плячка в морето. Само мисълта за равни дялове за всички би потиснала многобройни пориви за бунт.
— Равни дялове — повтори той, надвиквайки нов внезапен изблик на дърдорене. — Но трябва да вземете решение тук и сега. Положете клетва пред мен като ваш капитан, и ще ви освободя незабавно. Имам средствата да ви отведа от тази скала до „Червеният вестоносец“. Разполагаме с цели часове на тъмно, за да се измъкнем от пристанището и да се отдалечим. Ако не искате да дойдете, добре. Но в този случай не ви се полагат никакви любезности. Оставате тук, след като си тръгнем. Може би сутрешната смяна ще се впечатли от верността ви… но се съмнявам. Кой сред вас ще се въздържи?
Никой от затворниците не каза нищо.
— Кой сред вас ще излезе на свобода и ще стане член на моя екипаж?
Взривът от викове и ликуване накара Локи да трепне и после той си позволи широка, искрена усмивка.