Том 5 (Исторически драми) [bg]

била забременяла според мен

от бога на войната. Аз, Мълвата,

съм свирка за догадки, страхове

и подозрения, при туй така

несложна по устройство, че на мене

невежата тълпа — това менливо

чудовище с безчислени глави! —

способна е да свири. Но защо ли

разкривам същината си пред своите

служители! Какво ме носи тук?

Аз тичам пред победата, която

крал Хенри удържа над Хари Пърси

при Шрузбъри, където угаси

пожара на метежа със потоци

метежническа кръв. Но кой ме кара

за първи път правдиво да говоря?

Не, аз ще разглася, че Хари Мънмът176

е бил сразен от Огнената шпора177

и че самият крал е преклонил

досам смъртта помазана глава

пред яростта на Дъглас. Тези вести

аз пръснах по села и градове

от лагера край Шрузбъри до тази

изгризана от червеите дупка,

в която старият баща на Хотспър,

Нортъмбърланд, без болест боледува.

Един след друг пристигат вестоносци,

но вестите си имат те от мен,

а, знайно е, утехата лъжлива

по-зле от злата истина убива.