Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Ти върна блясъка на свойто име
и с помощта, която ми оказа,
доказа, че желаеш да съм жив.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Клеветник бил е, който ви е шепнал,
че някога жадувал съм смъртта ви!
Да беше истина, не бих възпрял
десницата на Дъглас, чийто удар,
по-бърз и от най-бързите отрови,
спестил би на сина ви доста труд.
КРАЛЯТ
Да бързаме към другите тогаз!
Към Клифтън — ти, към Никлъс Гоузи — аз!
Излиза.
Влиза Хотспър.
ХОТСПЪР
Не се ли лъжа, че си Хари Мънмът?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Тъй питаш, сякаш нявга съм го крил!
ХОТСПЪР
Пък аз съм Хари Пърси!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Значи виждам
най-храбрия метежник с това име!
Пред теб стои наследникът на трона
и не мисли, че с него, Хари Пърси,
ти слава ще делиш и занапред!
Не могат две звезди да се въртят
в една и съща сфера172 и не може
една и съща Англия да носи
и двама ни!
ХОТСПЪР
И няма да ни носи!
Дошъл е краят на един от нас.
Защо не беше бойната ти слава
наравно с мойта!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Тя ще порасте,
като оголя шлема ти от лаври
и увенчая челото си с тях!
ХОТСПЪР
Не мога да понасям самохвалци!
Сражават се.
Влиза Фалстаф.
ФАЛСТАФ
Отлично, Хал! Дръж, Хал! Не, това не е детска игра, мога да те уверя!
Влиза отново Дъглас.
Той се сражава с Фалстаф, който пада на земята, привидно мъртъв. Дъглас излиза. Принцът наранява смъртно Хотспър.
ХОТСПЪР
О, Хари, ти пресече младостта ми!
От туй, че взе ми крехкия живот,
не страдам толкоз, колкото от туй,
че славните ми титли стават твои!
Да, твоят меч плътта ми не прободе,
тъй както ме пробожда тази мисъл!
Но мислите са роби на живота,
животът — шут на времето, и даже
то, времето, свидетел на света,
ще има край… Могъл бих да предсказвам173,
ала смъртта завързва с хладни пръсти
езика ми. О, Пърси, ти си вече
храна за…
Умира.
ПРИНЦ ХЕНРИ
За червеите, храбри Пърси! Сбогом!
Да спи във мир великият ти дух!
О, честолюбие, как много сви се
накриво изтъканият ти плат!
Когато дух живееше в туй тяло,
не го побираше и царство цяло —
сега са му достатъчни две крачки
презряна пръст. Но тази твърд, която
притискаш мъртъв ти, не носи жив
друг рицар, благороден като тебе!
Да чуваше хвалбите ми, не щях
да те обсипвам тъй обилно с тях,
но нека шарфът ми укрие твоя
посечен лик и аз от твое име
ще си изкажа топла благодарност
за тоя знак на дружба. Сбогом, Пърси!
Носи в небето светлата си слава,
а, премълчан в надгробния ти надпис,
позорът ти да спи в земята с теб!
Забелязва лежащия Фалстаф.
А, стари друже! Толкоз много плът
без капчица живот? Прощавай, Джак!
Бих повече щадил друг по-добър.
Да бях на твоите леки нрави в плен,
ти тежка загуба би бил за мен,
защото днес ще легнат в тази пръст
по-храбри много, ни един по-тлъст!
Спи в кръв до Пърси! Мъртвите са братя.
След час да те изкормят174 ще изпратя.
Излиза.
Фалстаф се надига.
ФАЛСТАФ
Да ме изкормят? Ако ти ме изкормиш днес, ще ти разреша да ме осолиш и да ме изядеш утре! Поврага, добре че прибягнах към преструвката, иначе този бесен шотландец щеше да си направи от търбуха ми мех за гайда! Преструвка ли? Какво говоря! Аз не съм се преструвал. Умрелият се преструва, защото наподобява човек, а пък не е такъв, понеже няма живот в него; а когато човек се направи на умрял и благодарение на това остане жив, тогава неговото не е преструвка, а най-истинската и непристорена проява на живота. Най-доброто на храбростта е нейното благоразумие, и тъкмо това най-добро нейно качество ми спаси живота. По дявола, страх ме е от този барутен погреб, Пърси, макар да е мъртъв. Ами ако и той се е престорил? Какво ще стане, ако рече да стане? Кълна се, че ще се окаже по-живият от двама ни! Я да взема аз да го довърша, а после ще се закълна, че съм го убил сам. Така де, защо да не може да се надигне и той като мене? Само очевидец би могъл да ме уличи, а тук никой не ме вижда. Затова, драги, ето ти още една рана в бедрото (Пробожда трупа) и тръгвай с мене!
172
„… звезди… в една и съща сфера“ — според средновековната наука подвижните звезди били прикрепени към кристални сфери, които се въртели. Освен това звездите имали сила да влияят върху хората.
173
„Могъл бих да предсказвам…“ — вярвало се, че умиращите добиват пророчески дар.
174
„… да те изкормят…“ — изглежда така постъпвали в онези времена, за да запазят за по-дълго труповете на убитите в боя.