Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ПАЖЪТ
Отиде в Смитфилд185 да купи кон за ваша милост.
ФАЛСТАФ
Аз го наех в „Свети Павел“186, той ми купува кон в Смитфилд — да можех и да си намеря съпруга в някой бардак, щях да съм цъфнал откъм слуга, кон и жена!
Влиза Върховният съдия, следван от Помощника си.
ПАЖЪТ
Сър, иде негова светлост, който нареди да затворят принца, защото му беше ударил плесница заради Бардолф.
ФАЛСТАФ
Стой пред мене — не ми се ще да го срещам!
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Кой се измъква там?
ПОМОЩНИКЪТ
Фалстаф, ваша милост.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Оня, който беше заподозрян в грабеж?
ПОМОЩНИКЪТ
Да, милорд. Но той след това се отличи при Шрузбъри и сега чух, че отивал с някакво поръчение при принц Джон Ланкастър.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Как, в Йорк? Върнете го!
ПОМОЩНИКЪТ
Сър Джон Фалстаф!
ФАЛСТАФ
Момче, кажи му, че съм глух!
ПАЖЪТ
Трябва да говорите по-силно — господарят ми е глух!
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Сигурно — когато трябва да чуе нещо добро… Дръпнете го за лакътя!
ПОМОЩНИКЪТ
Сър Джон!
ФАЛСТАФ
Как? Млад човек, здрав и прав, да проси? Не сме ли военно време? Няма ли служба за вас? Може би кралят не се нуждае от поданици? Или на бунтовниците не им трябват войници? Макар че е срам да си на друга страна, освен на страната на едного, още по е срамно да просиш, дори да е тази страна по-лоша от онова, което думата „бунт“ може да изкаже!
ПОМОЩНИКЪТ
Не съм какъвто ме мислите, сър.
ФАЛСТАФ
Защо, нима съм казал, че сте порядъчен човек? Като оставим настрана моята рицарска и воинска чест, щях да съм излъгал най-позорно, ако бях казал такова нещо.
ПОМОЩНИКЪТ
Тогава, сър, моля ви да оставите настрана своята рицарска и воинска чест и ми позволите да ви заявя, че лъжете най-позорно, ако казвате, че не съм порядъчен човек.
ФАЛСТАФ
Аз да ти позволя да ми заявяваш такова нещо? И да оставя настрана това, което е неделима част от моята личност? Да ме обесят, ако получиш каквото и да е позволение от мене! И да те обесят, ако сам си го вземеш! В грешна следа душиш, копой! Марш! Изчезвай!
ПОМОЩНИКЪТ
Сър, моят господар иска да говори с вас.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Сър Джон Фалстаф, две думи.
ФАЛСТАФ
Това сте вие, милорд! Господ да ви дава здраве! Радвам се, че ви виждам на крак. Чух, че ваша светлост е заболяла. Надявам се, че сте напуснали стаята с лекарско знание. Ваша светлост, макар да е още в пределите на младите години, все пак показва някой и друг признак на възрастта, чувства се тя в това-онова и аз смирено моля ваша светлост да има грижа за драгоценното си здраве.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Сър Джон, пратих да ви повикат, преди да тръгнете за Шрузбъри.
ФАЛСТАФ
С ваше разрешение, милорд, чух, че Негово Величество се е завърнал от Уелс леко неразположен.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Не ви говоря за Негово Величество. Вие не се явихте, когато ви повиках.
ФАЛСТАФ
И нещо повече, чувам, че Негово Величество пак бил изпаднал в онази куча апоплексия.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Да го пази Бог! А сега позволете ми да поговоря с вас.
ФАЛСТАФ
Апоплексията, доколкото разбирам, е един вид летаргия, ако ваша светлост разреши да се изразя така, нещо като дрямка на кръвта, някаква проклета сънливост.
185
Смитфилд — така се наричал пазарът на коне в Лондон.
186
„Свети Павел“ — главна катедрала на Лондон, в която се събирали слугите, търсещи работа.