Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
със вяли удари на Хари Мънмът,
чиято гневна мощ накрай надви го
и просна на земята, тъй че той
не скочи жив от нея. И тогава
смъртта на този, който беше влял
безстрашие в най-долния войник
от строя ни, разчула се, събуди
страха у най-безстрашните ни войни,
защото нашите редици бяха
калени във духа му и когато
закалката изчезна, всички други
пак станаха това, което бяха —
по-тежки и бездушни от олово.
И както всичко тежко, щом го тласнем,
лети със по-голяма бързина,
тъй точно, от смъртта му натежали,
бойците ни придадоха в страха си
на своето тегло такава лекост,
че никоя стрела не е хвърчала
тъй бързо към целта си, както те
със цел да оцелеят изхвърчаха
от бойното поле. Тъй, твърде бързо
попадна в плен граф Уустър, а и Дъглас,
горещият шотландец, чийто меч
съсякъл бе три призрака на краля179,
загуби дух и споделил позора
на пъзльовците, търтили да бягат,
препъна се и също бе пленен.
Във крайна сметка: кралят победи
и срещу вас, милорд, отправи бързо
войска, предвождана от принца Джон
и графа Уестморланд. Това е всичко.
НОРТЪМБЪРЛАНД
За скръб ще имам много време после.
Отровите понякога лекуват.
Тез вести, от които, здрав да бях,
бих легнал болен, сварили ме болен,
ме вдигат от постелята. И както
нещастникът, чиито болни стави
огъват се като разбити скоби,
търпение загубил, изведнъж
изтръгва се от здравите гледачи
подобно лумнал огън, тъй и аз,
сред мъките от мъка побеснял,
добивам тройна мощ. Далеч от мене
ти, патерицо блага! Таз ръка
ще облека в блестяща ръкавица
от люспеста стомана!… Да те няма,
калпак на кекав старец, ненадеждна
защита за глава, която жаждат
да раздробят врази от кралска кръв!…
В железен шлем венчайте ме и нека
вражда и време пратят още утре
най-страшната от своите заплахи
към бесния от гняв Нортъмбърланд!
Земята и небето да се слеят!
Природата да не прегражда с длан
свирепите води! Редът да рухне!
И стига сцената на тоя свят
протакала е хода на раздора
от действие на действие — от днеска
във всяка гръд да зацари духът
на Каина, та в обща кръвнина
жестоката трагедия да свърши
и само мракът чер да е гробар
за мъртвите!…
ЛОРД БАРДОЛФ
Тоз гневен пристъп ви вреди, милорд.
МОРТОН
Пазете, графе, разума си трезв!
Ний, вашите съратници, крепим
живота си на ценното ви здраве,
което, ако вий дадете воля
на своя гняв, ще рухне непременно.
Възможности и рискове, милорд,
безспорно сте предвиждали, когато
решили сте да кажете: „Война!“,
и знаели сте, че синът ви може
да падне от сляп удар, като всеки;
че ще пълзи по тесен ръб, по който
по-лесно ще му бъде да се хлъзне,
отколкото да мине; че плътта му
все пак е уязвима, а духът му —
такъв, че ще го тласка там, където
би срещнал най-голямата опасност;
и все пак вий му казахте: „Върви!“,
без тези страхове да притъпят
решението ви. Какво сега
е станало извън онуй, което
сте знаели, че може би ще стане?
ЛОРД БАРДОЛФ
На всички нас, единни в неуспеха,
бе ясно, че се впускаме в моря,
изпълнени с опасности, където
възможността да се спасим е десет
срещу едно, но тръгнахме, защото
очакваната при успех печалба
надви у нас страха от неуспеха.
Затуй, загубили, да сложим всичко —
имот, живот — на следващата карта!
179
„… три призрака на краля…“ — рицари, облечени в доспехите на краля. За тази хитрост се говори в „Хенри IV — I ч.“.