Том 5 (Исторически драми) [bg]

ФАЛСТАФ

Няма човек на тоя свят, който да не счете, че е чест за него да се подиграе с мене. Мозъкът на този къс от тъпа глина, наричан „човек“, не е способен да измисли нищо смешно освен онова, което аз съм измислил или е измислено по мой адрес. Аз не само съм духовит, но правя да се ражда и духовитостта на другите. Ето ме, вървя отпреде ти като свиня, която е смачкала всичките си прасенца освен едно. Капка разум да нямам, ако принцът не те е избрал да ми служиш само за да подчертаваш обема ми. Кучо коренче от мандрагора181, ти би стояло по-добре забодено като брошка на шапката ми, отколкото да вървиш по петите ми. Никога досега не съм бил обслужван от човече колкото фигурка от камея, но аз ще те обрамча не в злато или в сребро, а в най-долна дрешка и ще те върна като скъпоценен дар на твоя скъпоценен господар, принца, това хлапе без косъм по страните. Аз ще си пусна брада по дланите, преди тя да му поникне по бузите. И въпреки това той не се свени да твърди, че имал лик за монети. Бог може би ще завърши лицето му някога, но сега-засега не се вижда лишно косъмче по него. Да си го пази за златните монети, защото сега никой бръснар не би могъл да изкара и шест медни пенса от него. А пък се перчи, сякаш е бил мъж, преди баща му да се ожени. Може утре негова милост да се подписва „Ние“, но сега ние му се подписваме, че е на път да загуби нашата милост. Даде ли ти майстор Дребсън атлаза за плаща и гащите ми?