Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема се хвърли към предната част на килията… и в последния момент си спомни за бодлите, отскачайки назад, за да не ги докосне. Джулиън я последва с по-голямо колебание.

— О, слава на Ангела, че сте тук — възкликна Ема. — Искам да кажа, не че сте тук, в затвора, това е лошо, но… — Тя вдигна ръце. — Радвам се да ви видя.

Клеъри се засмя немощно.

— Знаем какво имаш предвид. Аз също се радвам да ви видя. — Лицето й беше мръсно, а червената й коса — прибрана на тила. На светлината на руническия камък Ема видя, че изглежда още по-слаба, изцапаното й дънково яке висеше около раменете й. Зад нея, Джейс беше висок и златен, както винаги, очите му горяха ярко в мрака, грапава брада засенчваше брадичката му.

— Какво правите тук? — попита, без да се хаби с любезности. — В царството на феите ли бяхте? Защо?

— Бяхме на мисия — отвърна Джулиън и Клеъри наведе глава.

— Моля те, кажи ми, че не е била да ни намерите.

— Беше да намерим Черната книга на мъртвите. Инквизиторът ни изпрати.

Джейс придоби слисано изражение.

— Робърт ви е изпратил тук?

Ема и Джулиън се спогледаха. Възцари се ужасно мълчание и Джейс се приближи до покритите с бодли решетки на килията, в която беше затворен заедно с Клеъри.

— Каквото и да е онова, което не ни казвате, не го крийте. Ако се е случило нещо, трябва да знаем.

Навярно нямаше нищо чудно в това, че Джулиън бе този, който проговори.

— Робърт Лайтууд е мъртъв.

Магическата светлина угасна.

В мрака без руната си за нощно виждане Ема не можеше да различи абсолютно нищо. Чу как от Джейс се откъсна задавен вопъл, чу и Клеъри да шепне. Утешителни, успокояващи думи… Ема бе сигурна в това. Разпозна себе си, шепнеща на Джулиън в покоя на нощта.

Шепотът спря и магическата светлина лумна отново. Джейс я държеше в едната си ръка, с другата стискаше с всичка сила един от ластарите. Кръв се процеждаше между пръстите му и се стичаше по ръката му. Ема си представи бодлите, забити в дланта му, и потръпна.

— Ами останалите? — Гласът му беше толкова обтегнат, че бе почти нечовешки. — Ами Алек?

Ема дойде по-близо до предната част на килията.

— Добре е — рече и побърза да им разкаже какво се беше случило: от убийствата, извършени от Анабел, на Робърт и Ливи, до това, че Хорас бе станал инквизитор.

Когато млъкна, се възцари тишина, но поне Джейс беше пуснал тръните.

— Толкова съжалявам за сестра ти — каза Клеъри меко. — Съжалявам, че не бяхме там.

Джулиън не отговори.

— Не бихте могли да сторите нищо — рече Ема.

— Кралят е близо до това да се добере до Черната книга. — Джейс отвори и отново затвори окървавената си ръка. — Наистина лоша новина.

— Но вие не сте дошли тук заради това — обади се Джулиън. — Дошли сте, за да откриете Аш. Той е оръдието, което търсите, нали?