Кралица на въздух и мрак [bg]

И сега Марк наистина гледаше Кийрън в сумрачната стая. Макар да нямаше прозорци, през една решетка високо над тях се процеждаше светлина. Стаята беше тясна и потискаща като дъното на асансьорна шахта.

— Предполага се да бъде ужасно — каза Кийрън, отговарящ на въпрос, който Марк не беше задал. — Тук кралят държи пленниците си, преди да бъдат отведени пред трона. Идеята е да ги сплаши.

— Кийрън. — Марк се приближи до него. — Всичко ще бъде наред.

Кийрън се усмихна с болка.

— Ето какво обичам у смъртните. Че сте в състояние да казвате подобни неща, независимо дали са верни, или не.

— Какво ти даде онова момиченце? — попита Марк. Косата на Кийрън беше синьо-черна в сенките. — Момиченцето на стълбите.

— Цвете. — Ръцете на Кийрън бяха оковани пред него, той ги разтвори и показа на Марк смачкания цвят. — Бял нарцис.

— Прошка — каза Марк и Кийрън го погледна учудено — цветята не бяха играли особена роля в обучението му. — Цветята имат свое значение. Бял нарцис означава прошка.

Кийрън остави цветето да падне от ръката му.

— Чух какво говореха хората, докато прекосявахме двора. И не си спомням.

— Мислиш ли, че баща ти те е накарал да забравиш?

Ръцете на Марк започваха да го болят.

— Не. Мисля, че то нямаше значение за мен. Мисля, че проявявах добрина, защото бях принц и бях арогантен и безгрижен, и ми беше удобно да бъда добър, но също толкова лесно бих могъл да бъда и жесток. Не помня да съм спасявал ферма или дете. В онези дни бях опиянен от лесния живот. Не би трябвало да ми благодарят или прощават.

— Кийрън…

— А докато бях в Лова, мислех единствено за себе си.

Бели нишки бяха плъзнали през тъмната коса на Кийрън. Той облегна глава до каменната стена.

— Не — заяви Марк. — Мислеше за мен. Беше добър с мен.

— Желаех те. — Устните на Кийрън бяха извити сурово. — Бях добър с теб, защото в крайна сметка това ми беше от полза.

Марк поклати глава.

— Когато смъртните казват, че всичко ще бъде наред, не е само за да вдъхнат утеха. Отчасти е и защото, за разлика от елфите, ние не вярваме, че съществува абсолютна истина. Носим своята собствена истина в света. Понеже вярвам, че всичко ще бъде наред, ще бъда по-малко тъжен и уплашен. А понеже си ядосан на себе си, ти вярваш, че всичко, което си правил някога, е било от егоизъм.

— Но аз наистина бях егоист — възрази Кийрън. — Аз…

— Всички понякога сме егоисти — прекъсна го Марк. — И не казвам, че няма нищо, което трябва да изкупиш. Може би си бил себичен принц, но не си бил жесток. Притежавал си власт и си избрал да я използваш, за да бъдеш добър. Би могъл да избереш обратното. Недей да омаловажаваш избора, който си направил. Този избор никога не е бил безсмислен.

— Защо се опитваш да ме утешиш и ободриш? — Гласът на Кийрън беше сух, сякаш гърлото го болеше. — Бях ти ядосан, когато реши да се върнеш при семейството си… казах ти, че нищо от това не е истинско…