![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Цирет и Тунг се върнаха, като тикаха пред себе си Али Лин.
— Нарушавате правилата — скара им се старецът. — Трябва да вървим, ето така, да докосваме пода със стъпала. — Лицето на Али изразяваше смесица от раздразнение и озадаченост. „Умните глави“ никак не обичаха да ги отстраняват от задачата на техния Фокус. Най-вероятно в съзнанието на Али плевенето на пастирската градина беше също толкова важно, колкото и най-деликатната генна операция. Сега изведнъж го принуждаваха да влезе на закрито, като пренебрегваха целия етикет на фалшива гравитация в неговия парк.
— Само стой, не мърдай и мълчи. Цирет, развържи Вин. Вземаме и него.
Али застана неподвижно, краката му залепнаха за мърлявия под. Но не млъкна. Втренчил типичния си отнесен поглед зад Нау, той продължи да се оплаква.
— Всичко проваляте, не виждате ли?
Изведнъж гласът на Ритцер Брюхел отекна в стаята:
— Пастирю, тук положението е под контрол. „Умните глави“ на „Ръката“ все още са на линия. Всъщност високолатентните услуги няма да са ни нужни, преди да паднат бомбите. Фуонг казва, че в краткосрочен план ще се справим по-добре без L1. Точно преди връзката да прекъсне, някои от подчинените на Рейнолт бяха започнали да правят много грешки. Ето ви плана на атаката. Далечният Юг ще бъде изпепелен след няколкостотин секунди. Скоро след това „Ръката“ ще прелети над противоракетните установки на Съглашението. Тях ще попилеем сами.
Отговорът на Брюхел преминаваше в доклад — обичайната съдба на разговорите на далечни разстояния. Лин беше млъкнал. Нау усети студени тръпки по гърба си — слънчевите лъчи отслабваха. Облак? Обърна се и видя, че този път, както никога, втренченият в далечината поглед на „умната глава“ означаваше нещо. Тунг заобиколи Лин и погледна през прозорците, които гледаха към езерото.
— Леле-мале — прошепна тихо телохранителят.
— Ритцер! Нови проблеми. Ще се свържа с тебе по-късно.
Гласът от „Невидимата ръка“ продължаваше да дрънка, но вече никой не го слушаше.
Също като някой воден дух от митовете на Балакреа водите на Северната лапа бавно се събираха, издигаха се и се разливаха отвъд внимателно проектирания от Али Лин бряг. „Слънчевите лъчи“ пробиваха през милионите тонове вода, които ги заливаха. Дори и при липса на контрол езерото в парка беше редно да си остане приблизително на мястото. Но врагът беше оставил сервомеханизмите на езерото да работят ритмично и морето тихомълком бе вибрирало, докато стигне до катастрофа.
Нау се метна към тунела. Стегна се и спусна масивното предохранително прикритие. Водната стена докосна постройката. Тя изстена и стъклата се пръснаха, а после планина от вода неумолимо връхлетя върху нея със скорост повече от метър в секунда.
И водната стена се превърна в хиляди ръце, протягащи се през пропуканата стена, трупащи хлад около тялото му, откъсващи го от люка. Писъци и крясъци, бързо удавени — за миг Нау се потопи напълно. Единственият звук беше скърцането и трещенето на рушащата се постройка. Мярна убежището си за последен път — покритото си с фурнир бюро, мраморната камина. После бавното цунами пропука отсрещната стена, подхвана Нау и го издигна във водовъртежа си.
Все още потопен, дробовете му изгаряха. Водата беше ледена и го вцепеняваше. Нау се гърчеше и се опитваше да разгадае размазаните петна пред погледа си. Най-ясно се виждаше долу. Виждаше зелената гора зад покоите си. Заплува надолу, към въздуха.
Изтръгна се, повлякъл след себе си водни нишки, и се метна в откритото пространство отвъд вълната. Секунда-две плаваше сам — носеше се с бързина, колкото да изпреварва летящото море. Въздухът бе напоен със звук, който Нау дори не си бе представял — мазен грохот, звукът от милиони тонове вода, които се плискаха, разливаха, падаха. Приливната вълна бе ударила покрива на пещерата и сега морето падаше надолу, а той се намираше под него. Долу в гората пеперудите бяха замлъкнали. Събираха се на огромни рояци в най-големите пещери. Но далече-далече нещо летеше във въздуха. Крилатите котета! Като че ни най-малко не се бяха уплашили — но пък Киви твърдеше, че те са стара небесна порода. Видя как едно от тях цопна във водната стена. Изчезна за миг, после се появи и отново се гмурна. Проклетите котета можеха да се окажат достатъчно пъргави, че да оцелеят.