![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Брюхел се отпусна в своето капитанско кресло на Чуенг Хо и се усмихна.
— Единственият недостатък във всичко това е, че няма да имаме време да измъкнем Педуре от Далечния юг. Добре я бяхме преценили Педуре — от нея щеше да излезе добър местен вицекрал… Но знаеш ли, лично аз не изпитвам привързаност към никого от тях. — Забеляза, че Ксин следи думите му с неприкрит ужас. — По-полека, по-полека, Главен пилот. Твърде много време прекарваше ти с твоите приятелчета от Чуенг Хо. Каквото и да са се опитвали да постигнат преди малко, то се е провалило. Разбра ли? Пастирът е оцелял и все още разполага с ресурсите си. — Отмести поглед от Джау — беше забелязал нещо във визьора си. — Настрой пилотите си към „умните глави“ на Бил Фуонг. След няколко секунди ще разполагаш с конкретни числа. Над Далечния Юг няма да изстрелваме наши оръжия. Вместо това ще локализираш и ще задействаш ракетите с малък радиус на действие, които Сродниците са разположили недалеч от сушата, „Тайната атака на Съглашението“, която вече сме планирали. Истинската ти задача идва няколко секунди по-късно. Твоите хора ще превземат ракетните бази на Съглашението. — Това щеше да включва използването на малкото ракети и лазерни оръжия, с които разполагаха. Но тези оръжия бяха съвсем достатъчни срещу по-примитивната противоракетна защита на Паяците… а след това хиляди ракети на Сродниците щяха да унищожат градовете по половината планета.
— Аз… — Ксин се задави, скован от ужас. Ако не им се подчинеше, те щяха да убият Рита. Брюхел щеше да убие Рита, а после и Джау. Но ако се подчиняваше на заповедите… Знам твърде много.
Брюхел го наблюдаваше напрегнато. Джау никога досега не беше виждал помощник-пастира такъв… студен, преценяващ, почти същият като Нау. Брюхел наклони глава и заговори тихо:
— Няма от какво да се боиш, ако изпълняваш заповедите. О, може би ще те подложат на прочистване на мозъка — ще загубиш мъничко. Но ние имаме нужда от теб, Джау. Вие с Рита можете да ни служите дълги години — добре ще си живеете. Ако сега се подчиниш на заповедите.
Преди всичко да избухне, Рейнолт се намираше в Купола. Фам предполагаше, че дори и сега тя е там, в груповата стая заедно с Тръд, с достъп до всички възможни комуникационни канали и прави всичко възможно, за да предпазва и управлява хората си… и да използва комбинирания им гений, за да изпълнява волята на Нау.
Фам се метна нагоре в мрака — гмуркаше се в тунели, които в края се стесняваха до по-малко от осемдесет сантиметра в диаметър. Изкопаваха ги с машини десетилетия наред, още от времето, когато корените на Хамърфест се впиваха в Диамант Едно. Някъде през третото десетилетие на Изгнанието Фам бе проникнал в архитектурните програми на Новородените и тунелите — някои от тях — просто се загубиха. Бяха добавени други връзки. Беше готов да се обзаложи, че дори и Анне не познава всички места, където той можеше да отиде.
На всеки завой забавяше ход с леки притискания на дланите и запалваше фенерчето за кратко. Търсеше ли търсеше. Дори и без външна енергия капацитетът на локализаторите беше такъв, че можеха да извличат последни, кратки изчисления. С приемника с усилвател той все още можеше да разгадава ключовете — знаеше, че се намира високо в кулата на Хамърфест, от страната на груповата стая.
Но най-близките локализатори бяха почти изтощени. Заобиколи един ъгъл покрай, както той си мислеше, най-вероятното място. Стените блестяха в неясни дъги, неопетнени. Още няколко метра. Ето го! Блед кръг, издълбан в диамантената стена. Спря до него и с леко докосване задейства контролния шифър за повърхността. Нещо изщрака. Светлина огря целия диск, той се извъртя и разкри склада оттатък. Фам се промъкна през отвора. Беше пълно с рафтове, отрупани с хранителни дажби и тоалетни принадлежности.
Заобиколи рафтовете, почти успя да прекоси стаята, беше съвсем близо до официалния й вход — и някой отвори вратата. Фам се метна встрани и щом посетителят влезе, се пресегна и сръчно смъкна очилата му. Беше Тръд Силипан.
— Фам! — Силипан изглеждаше по-скоро изненадан, отколкото уплашен. — Какво, по дяволите… Знаеш ли, Анне нещо я е прихванало и само за тебе приказва! Като че е откачила — разправя, че си убил Кал Омо и си превзел Северната лапа. — Гласът му утихна и той млъкна, щом до съзнанието му стигна, че и присъствието на Фам тук също беше доста невероятно.