![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Централният екран показваше как представят шефката пред Парламента. Беше същото комерсиално предаване, което гледаше и останалият свят — Външното разузнаване беше решило да не се опитва да вмъква тайно в Парламента специални видеокамери. Един от техниците работеше със стопкадри от видеозаписа. Той нареди композиция от двайсет изрезки, поигра си със светлината. На екрана се появи някаква повлекана — подробностите от тъмното й облекло не се виждаха много ясно. Генерал Колдхейвън, който седеше до Белга, се обади:
— Добре. Това е положителен знак. Дъртата Педуре — самата тя… Нея не я бива много-много по действията, когато собствената й глава е наред да падне.
Ъндървил слушаше с половин ухо. Речта на генерала я шокира дори повече, отколкото това, че вижда Педуре. Когато Смит излезе с предложението за заложниците, неколцина техници вдигнаха поглед от работата си. Ръцете, с които се хранеха, замръзнаха неподвижно в пастите им.
— Боже! — чу тя как измърмори Елно Колдхейвън.
— Да — прошепна му в отговор. — Но ако те се съгласят, може би ще успеем да се измъкнем.
— Ако изберат Краля за заложник. Но ако искат генерал Смит… — Ако Смит трябваше да остане в Юга, положението щеше да се усложни много, особено за Елно Колдхейвън. Той не успяваше да прикрие съвсем явното си безпокойство. Значи, това е нещо ново и за него.
— Можем да се справим — обади се Кред Дъгуей, директорът на Въздушната отбрана. Дъгуей беше единственият присъстващ главен офицер освен тях. Директорът на Въздушната отбрана беше един от най-големите критици на горкия Тракт и бивш началник на Елно Колдхейвън. И май все още си мислеше, че му е шеф.
На картината от Южната земя генерал Смит слезе от ораторската трибуна. Подаде официалното си предложение на Тим Даунинг. Камерата я проследи как слиза от сцената.
— Тя се насочва към Педуре!
Дъгуей се изкиска.
— Е, сега стана интересно.
— По дяволите. — Камерата отново насочи към Тим Даунинг и следеше как той раздава копия от предложението на генерала.
— Може ли да ме свържете някак с шефката? Тя има ли все още аудиовръзка?
— Съжалявам, господине, няма.
По мониторите на Въздушната отбрана светнаха цветовете на вниманието. Техникът се прегърби и изсъска нещо по гласовата връзка. После заяви:
— Господине, не разбирам какво точно става, но…
Дъгуей посочи рязко сложната ситуационна карта на Южната земя.
— Изстрелват ракети!
Да. Дори и Белга разпозна кода. Кръстчета маркираха предполагаемите площадки за изстрелване.
— Изстреляли са три. Не са базирани в Южната земя — идват от ледовете. Може да са… — не можеха да бъдат никакви други, освен на Сродниците. Съглашението и Сродниците бяха единствените нации, разполагащи с ледени тунели за изстрелване на ракети.
Първата вероятна цел се беше появила вече на монитора. И трите кръгчета се намираха близо до южния полюс.
Колдхейвън махна отсечено на техниците от управлението на атаката.
— Вървете да подготвите Най-Ярката. — На главния монитор новинарските камери продължаваха да панорамират из парламентарната зала и да отразяват реакциите спрямо речта на генерал Смит.
Един от техниците стана от стойката си.
— Господине! Тези ракети са наши. От Седмия тунел са, „Вкопана в леда“ и „Пълзящата отдолу“!
— Какво ще рече това? — гласът на генерал Колдхейвън отряза думите на бившия му шеф.
— Автоматични данни от самите кораби. В момента се опитвам да се свържа с капитаните им — продължаваме с взаимните опити да си разгадаем шифрите.
При тези думи Дъгуей подскочи.
— Докато не разговаряме с тях директно, не вярвам на нищо! Познавам тези командири. Тук става нещо странно.
— Имаме истински изстрелвания по истински цели, сър — техникът почука по кръстчетата и кръгчетата.
— Нямате нищо друго освен хубавички светлинки! — тросна се Дъгуей.