![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Фам се ухили на Силипан и затвори вратата зад него.
— О, всички тези истории са верни, Тръд. Дойдох, за да си възвърна флотата си.
— Твоята… флота. — Тръд зяпна. Страх и почуда се сменяха по лицето му. — Стига бе, Фам. Какво си намислил? Изглеждаш странно. — Малко адреналин, малко свобода. Невероятно е как ти въздействат. Силипан се спаружи пред усмивката, която се изписваше по лицето на Фам. — Ти си луд, човече. Знаеш, че не можеш да спечелиш. Хванат си в капан. Предай се. Може да успеем да го пробутаме за… за временно умопомрачение.
Фам поклати глава.
— Тук съм, за да победя, Тръд. — Вдигна малкия си арбалет така, че Тръд да го вижда. — И ти ще ми помогнеш. Отиваме в груповата стая, ти прекъсваш цялото захранване на „умните глави“…
Силипан махна раздразнено към оръжието на Нувен.
— Невъзможно. Има критична нужда от тях за поддръжка на наземната операция.
— За да поддържат програмата на Нау за изтребване на Паяците? Още по-добре ще е тогава да ги отрежем още сега. Това би оказало също и интересно въздействие върху езерото на Пастира.
Фам сякаш четеше мислите на Новородения, докато той преценяваше наум рисковете: Фам Тринли, старият му приятел по чашка и също такъв самохвалко като него, въоръжен с арбалет със съмнителна годност, срещу смъртоносната мощ на Пастира.
— Не става, Фам. Сам се набута в това, сега сам си се оправяй.
Очилата, които Фам стискаше в десницата си, издаваха сподавени, гневни звуци. Последен грак — и вратата на склада се отвори.
— Какво ти става, Силипан? Казах ти, че имаме нужда от… — Анне Рейнолт се промъкна в стаята. Като че картината веднага й се изясни, но нямаше от какво да се оттласне, за да изскочи навън.
А Фам беше също толкова бърз, колкото и тя. Ръката му помръдна, малкият арбалет стреля и Рейнолт се загърчи. Миг по-късно странен тъп звук разтърси тялото й. Фам се обърна към Тръд — сега се усмихваше още по-широко.
— Експлозивни стрели — не знаеш ли? Влизат вътре и после — бам! — червата ти стават на кайма.
Тръд беше пребледнял като платно.
— Ъъъ… ъъъ… — той гледаше втренчено тялото на бившата си шефка-робиня, и като че всеки момент щеше да повърне.
Фам блъсна Силипан в гърдите с малкия арбалет. Тръд се втренчи в дулото, скован от ужас.
— Тръд, приятелю, какво си се оклюмал? Ти си добър Новороден. Рейнолт беше просто „умна глава“, част от мебелировката. — Той махна към тялото на Рейнолт. Конвулсиите утихваха и преминаваха в отпуснатостта на току-що настъпилата смърт. — Така че дай да разкараме тоя боклук оттука, а после ще ми покажеш как да прекъсна връзката на „умните глави“ — той се ухили, дръпна се назад и докопа тялото. Когато Тръд тръгна към вратата, се виждаше, че трепери.
В мига, в който Силипан му обърна гръб, нехайната хватка, с която Фам стискаше Анне, стана нежна, внимателна. Господи, звукът беше все едно от истински заряд, а не упойваща инжекция, която вдига много шум. Беше използвал този номер преди половин живот — ами ако сега беше оплескал работата? За първи път от началото на акцията паниката се промъкна в адреналиновия поток. Прокара длан по гърлото й… и напипа силен, ритмичен пулс. Анне се намираше под пълна упойка, но нищо повече.
Фам отново лепна хищната усмивка на лицето си и последва Тръд в груповата стая на „умните глави“.
54.
В крайна сметка новинарските компании се смяха последни. И какво, като Службите за сигурност на Съглашението скриха как мама слиза от летателния апарат? Само след минути тя премина територията на Южната земя, а местните новинарски служби си умираха да покажат Виктъри Смит, заедно с всичките й придружители. Няколко минути камерите се намираха толкова близо, че тя виждаше вътрешния израз на ръцете, с които се храни на генерала. Мама изглеждаше спокойна, истински войник, както винаги… но за няколко минути Виктъри Лайтхил се почувства повече малко дете, отколкото лейтенант от Разузнавателната служба. Беше толкова лошо, колкото и онази сутрин, когато Гокна загина. Мамо, защо поемаш този риск? Но Вики знаеше отговора на този въпрос. Генералът вече не беше толкова важна за огромната контраизмама, която бяха създали двамата с татко. Сега тя можеше да помогне на онези, които бе поставила под най-голяма заплаха.
Клубът на редниците беше претъпкан с паяци, които по това време иначе щяха да спят или да са си намерили други забавления. Тук беше най-близкото място, откъдето можеха да се върнат на работа. Но този път, както никога, „работата“ явно беше най-важното нещо за всеки паяк.