![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Нещо избръмча в дрехата на Педуре. Малкото ножче изчезна и тя грабна телефона си. За миг двете началнички на шпионите заприличаха на стари приятелки, потънали в спомени.
— Не! — Педуре се затърчи в спазми, гласът й премина в писък. Тя сграбчи телефона с ръцете, с които се хранеше и почти го натика в своята паст. — Не тук! Не сега! — фактът, че изведнъж двете се бяха превърнали в зрелище, като че нямаше никакво значение за нея.
Генерал Смит се обърна към Юнърбай.
— Плановете на всички току-що отплуваха по отходния канал, сержант. Три ракети, изстреляни от леда, вече летят насам. Имаме около седем минути. — За миг погледът на Юнърбай се насочи към купола над тях. Намираше се на хиляда фута под земята, укрепен срещу тактически ядрени бомби. Но той знаеше, че флотата на Сродниците е преминала към много по-сериозни оръжия. Тройно изстрелване — това най-вероятно беше удар с дълбоко проникване. Но въпреки това… Аз помогнах в проектирането на това място. Наблизо имаше стълбища, слизащи много по-надълбоко. Той се протегна и хвана една от ръцете на Смит.
— Моля ви, генерале, последвайте ме. — Те тръгнаха обратно през авансцената.
Злодеи и свестни хора — Юнърбай бе виждал и едните и другите да проявяват и смелост, и малодушие. Педуре… е, Преподобната Педуре се гърчеше в паника. Кривеше се, подскачаше ситно насам-натам и врещеше на тийфърски по телефона. Млъкна рязко и отново се обърна към генерала. Ужасът й се бореше с невярваща изненада.
— Ракетите… ваши са! Вие… — тя се метна с писък към гърба на Смит. Ножът й проблесна като сребърно продължение на най-дългата й ръка.
Юнърбай се вмъкна между двете, преди Смит да се обърне. Блъсна силно с рамене Преподобната Педуре и тя изхвърча от сцената. Около тях цареше пълна бъркотия. Хората на Педуре се надигаха от пода на рояци. Бойците на Смит ги посрещаха, увиснали от галерията за гости. Уплахата постепенно обземаше залата — паяците вдигаха глави от четящите устройства и забелязваха кой с кого се бие. После високо горе се разнесе писък.
— Вижте! Новините от мрежата! Съглашението ни обстрелва с ракети!
Юнърбай изведе бойците и генерала през един страничен вход. Хукнаха надолу по стълбите към скритите шахти, които водеха към укрепеното убежище. Седем минути живот? Може би. Но изведнъж сърцето на Хрункнер се изпълни с чувство на свобода. Онова, което им оставаше, беше толкова просто — също както тъй отдавна с Виктъри. Живот и смърт, неколцина добри бойци и няколко минути, в които трябва да решат всичко.
55.
Белга Ъндървил беше началник на Центъра за командване и контрол. Това всъщност не означаваше кой знае какво — тя беше от Вътрешното разузнаване. Случилото се тук можеше завинаги да промени длъжността й, но тя не принадлежеше към тази командна верига — беше просто връзка с гражданската защита и Кралските дворцови войски. Белга гледаше Елно Колдхейвън, лъскавия нов директор на Външното разузнаване и действащ командващ офицер на центъра. Колдхейвън знаеше за пожара от провали, довел до края на кариерата на предшественика му. Знаеше, че Рачнер Тракт не е глупак, а най-вероятно не е и предател. А сега Елно заемаше неговия пост, а шефът беше извън страната. Той до голяма степен оперираше без предпазна мрежа. Неведнъж през последните няколко дни викаха Ъндървил настрани и сериозно я молеха за съвет. Тя подозираше, че тъкмо заради това шефката я държи тук долу, вместо да я върне в Принстън.
Центърът за командване и контрол се намираше на повече от миля от грамадата на Териториалното командване, под старото Кралско убежище. Преди десетилетие този център беше голяма работа — там работеха десетки разузнавателни техници със смешните малки ЦРТ-монитори от онази епоха. Зад тях имаше остъклени конферентни зали и контролни мостове за председателствуващите офицери. Но година след година компютърните системи и мрежи се подобряваха. Сега Разузнаването на Съглашението разполагаше с по-добри очи, уши и автоматика, а самият Център за командване и контрол бе не по-голям от зала за конференции. Тиха, странна зала за конференции с обърнати навън седалки. Въздухът беше свеж, винаги леко полъхваше. Ярките светлини не хвърляха сенки. Имаше монитори за данни, но сега най-простите от тях бяха с дванайсет цвята. Все още имаше и техници, но всеки от тях се грижеше за хиляда възлови точки, пръснати по целия континент и из разузнавателната система в близкия космос. Индиректно всеки разполагаше със стотици специалисти за тълкуването на данните. Осем техници — до един действащи офицери, и командващ офицер. Само от толкова имаше нужда да присъстват физически.