Убежище в дълбината [bg]

Джау Ксин седеше в креслото на главния пилот — някога, когато този кораб беше собственост на Чуенг Хо, това беше креслото на помощник-командира — и оглеждаше сивата извивка на хоризонта. За целта разполагаше с трима пилоти — „умни глави“, но всъщност само един контролираше полета. Другите бяха подключени към артилерийските системи на Бил Фуонг и обмисляха възможностите. Джау се опитваше да не обръща внимание на думите, които идваха от капитанското кресло зад него. На Ритцер Брюхел му доставяше удоволствие постоянно да докладва на шефа си в Хамърфест за ставащото на земята.

Помощник-пастирът прекъсна извратения си анализ и милостиво млъкна за няколко секунди. После рязко изруга.

— Господи, не! Какво…

Изведнъж онзи се разкрещя:

— Фуонг! Стрелба в Северната лапа! Улучили са Омо, и… по дяволите, връзката прекъсна, Фуонг! — Ксин се обърна в креслото и видя, че Брюхел чука по клавиатурата. Бледото му лице сега пламтеше. Помощник-пастирът се заслуша в личния си канал. — Но Пастирът е оцелял, нали? Добре, свържи ме тогава с Рейнолт. Веднага!

Очевидно Анне Рейнолт не беше непосредствено на разположение. Сто секунди изтекоха. Двеста. Брюхел беснееше и се пенеше, дори и главорезите му се отдръпнаха. Джау погледна своите монитори, но данните се нижеха пред очите му без всякакъв смисъл. Това го нямаше в сценария на Нау.

— Къде се губиш, ма, курво?! Какво… — и Брюхел пак млъкна. От време на време изсумтяваше, но не прекъсваше монолога отсреща. Когато отново заговори, тонът му беше по-скоро замислен, отколкото гневен. — Разбирам. Кажи на Пастира да разчита на мен.

Размениха още няколко думи и Джау започна да се досеща какво предстои. Не можа да се сдържи — погледът му се плъзна встрани, към помощник-пастира. Брюхел беше вперил поглед в него.

— Главен пилот Ксин, точното ни месторазположение в момента?

— Командир, движим се на юг над океана, на около хиляда и шестстотин километра от Далечния юг.

Брюхел вдигна глава и заразглежда по-подробната картина във визьора си.

— Така, виждам, че пътьом, докато напредваме на север, ще прелетим над ракетните бази на Съглашението.

Твърда буца заседна в гърлото на Ксин. Този миг беше неизбежен… Но си мислех, че разполагам с повече време.

— Ще преминем на няколкостотин километра източно от базите.

Брюхел махна презрително.

— Можем да коригираме курса с включване на главния двигател… Фуонг, следиш ли това? Да, ускоряваме нещата със седем Ксек. Е, и? Може би ще ни забележат, но вече ще е твърде късно. Възложи на твойте хора да планират нова последователност на операциите. Разбира се, това означава, че ще сме пряко заангажирани в по-голяма степен. Рейнолт прехвърля всичките си свободни „умни глави“ на твое разположение. Синхронизирай ги възможно най-добре… Добре.