Убежище в дълбината [bg]

— Анне, чел съм дневниците. Ако беше жив, щеше да е тук.

Тя поклати глава.

— Чудя се дали е така. Той е нещо, което ние, човеците, не сме създадени да проумеем — а и Шерканер си мислеше, че Смит е мъртва. Но Шерканер Ъндърхил неведнъж е обърквал и човеците, и паяците. Той поведе Паяците в немислими посоки — бе съзрял дълбината в небето. Според мен се крие някъде там долу и възнамерява да надживее всички тайни.

— Може би… може би. — Фам не можеше да реши дали го казва Триксия или Виктъри, но тонът беше на тихо благоговение.

— Всъщност не знаем къде точно е кацнал на високото плато. Ако е нещо, което е разузнал предварително, е имал шанс.

Фам се взря навън, към Арахна. Планетата се простираше на площ от трийсет градуса — огромна черна перла. Златни и сребърни ажури блестяха по целия континент и се спускаха към южното полукълбо, по бледото сияние на източното море. Ала все още имаше огромни територии неразгадан мрак, защитени земи, които щяха да останат неподвижни и студени, докато свърши Периода на мрака. Фам усети внезапна тръпка на разбиране. Да… Някъде в дълбините старият Паяк вероятно спеше и очакваше загубената си любима… и началото на неговото най-велико Разузнаване.