![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Нау и останалите заобиколиха скалата и погледнаха в отворената от Марли дупка. Междувременно стените на тяхната въздушна пещера — техният мехур — се раздвижиха. След още трийсет секунди и това място щеше да се намери под водата. Марли погледна Нау и по лицето му се прокрадна сянка на триумф.
— Господарю, там вътре ще сме в безопасност от водата, но…
— Но оттам нататък няма къде да отидем. Точно така. Знам. — Каналът завършваше със запечатан люк, а зад него имаше вакуум. Изход нямаше. Бавно въртящ се воден сталактит плисна върху главата на Нау и го накара да приклекне до Марли. Спускащият се куп вода се отдръпна назад и за миг таванът се издигна. Стъпка по стъпка изгубих почти всичко. Невероятно. И изведнъж Пастирът осъзна, че онова, за което се беше изпуснал Езр Вин, сигурно беше вярно, Фам Тринли не беше Замле Енг — това беше удобна лъжа, скроена за Томас Нау. През всички тези години неговият най-голям герой — и затова, най-смъртният му възможен враг — е бил на една ръка разстояние от него. Тринли е Фам Нувен. За първи път, откакто беше дете, парализиращ страх скова Нау.
Но дори и Фам Нувен си имаше недостатъци — неговата трайна морална слабост. Цял живот съм изучавал кариерата на този човек, вземал съм всичко добро от него. Както и всички останали, и аз познавам недостатъците му. И зная как да ги използвам. Огледа другите — преценяваше с какви хора и оборудване разполага: старец, когото Киви обичаше, малко комуникационна апаратура, малко оръжия и малко стрелци. Щяха да стигнат.
— Али, няма ли изходи на оптични влакна от външния край на тези шлюзове? Али!
„Умната глава“ отлепи поглед от развълнувания таван.
— Да, има. Докато сваляхме леда, ни беше нужна внимателна координация.
Той махна на Марли към входа на шлюза.
— Всичко е наред. Това ще свърши работа. — Един по един, те се промъкнаха през тесния отвор. Дъното на мехура се удари в земята и се спука. Сега почвата бе залята с половин метър вода, която продължаваше да се надига. Тунг и Али Лин се вмъкнаха, целите опръскани. Цирет се шмугна последен и затвори плътно капака зад тях. Няколко десетки литра воден дух също успяха да влязат — сега те бяха просто разлята кална вода. Но от другата страна на капака чуваха как морето напира.
Нау се обърна към Марли, който използваше лазерния си комуникатор за фенерче.
— Да вървим към изхода, ефрейтор. Али Лин ще ми помогне да се свържа по телефона.
Фам Нувен беше много близо до победата, но Нау все още разполагаше със своя ум и със способността си да въздейства на другите и да ги манипулира. Докато се носеха по шлюзовия канал, той продължаваше да обмисля какво трябва да каже на Киви Лин Лизолет.
Генерал Смит слезе от ораторската трибуна. Разпределиха информацията от картите на Тим Даунинг между Избраните и сега петстотин глави обмисляха сделката. Хрункнер Юнърбай стоеше в сянката зад трибуната и се чудеше. Смит отново бе сътворила чудо. В един справедлив свят това без съмнение би дало резултат. Какво ли можеше да измисли Педуре, за да се противопостави?
Смит отстъпваше назад, докато се изравни с него.
— Елате с мен, сержант. Видях един човек, с когото отдавна искам да поговоря. — По-късно през деня щяха да призоват към вот. Преди това можеше да зададат и допълнителни въпроси на генерала. Имаше достатъчно време за политически маневри. Двамата с Даунинг последваха Виктъри към другия край на авансцената и блокираха изхода. Мърляв паяк, облечен в екстравагантни одежди, идваше насреща им. Педуре. Годините не бяха я пощадили — или може би историите за покушенията над живота й бяха верни. Тя понечи да се промъкне покрай Виктъри Смит, но генералът й препречи пътя.
Смит й се усмихна.
— Здравейте, детеубийцо. Колко ми е приятно да ви срещна лично.
Педуре изсъска:
— Да. И ако не се махнете от пътя ми, много ще се радвам да ви убия. — Произнасяше думите с тежък акцент, но малкото ножче в ръката й говореше достатъчно ясно.
Смит разпери ръце — екстравагантен жест, който привлече внимание из цялата зала.
— Пред всички тези хора, Преподобна Педуре? Не мисля. Вие сте…
Смит се поколеба, вдигна чифт ръце към главата си и като че се заслуша в нещо. В телефона си?
Педуре я гледаше втренчено — целият й вид изразяваше подозрение. Тя беше дребничка женица с протъркан хитин и жестове, като че малко по-резки, отколкото трябваше. Гледка, която никак не внушаваше доверие. Сигурно беше толкова свикнала да убива отдалече, че личният чар и красноречието бяха отдавна отхвърлени таланти. Тук тя беше извън стихията си — ръководеше нещата пряко. Това накара Юнърбай да се почувства една идея по-уверен.