Сянката на чинара [bg]

— Никога не съм бил — отговори Джейк. — Не представлявам нито него, нито жена му.

— Тогава защо се занимаваш със случая? — изстреля Нюджънт в отговор.

Дел наля кафе в чашата на Джейк и го побутна със задника си, както си правеше обикновено.

— Добро утро, сладурче — прошепна тя.

Джейк й се усмихна, после отново погледна към Нюджънт.

Всички други разговори бяха секнали и Кафето беше притихнало.

— По закон всъщност представлявам господин Сет Хъбард, който вече не е сред нас, разбира се, но точно преди да умре ме е избрал за адвокат по наследството си. Работата ми е да изпълнявам желанията му, да представлявам завещанието му и да браня имуществото му. Договорът ми е с изпълнителя на завещанието му и с никой друг. Нито с Лети Ланг, нито със съпруга й. Честно казано, не понасям този тип. Не забравяйте, че той нае онези клоуни от Мемфис, които се опитаха да откраднат делото.

Дел, лоялна както винаги, се намеси бързо:

— И аз това се помъчих да им обясня. — Тя поднесе на Джейк препечени филийки и царевична каша.

— Тогава кой му е адвокат? — попита Нюджънт, без да й обръща внимание.

— Нямам представа. Сигурно съдът е назначил служебен защитник. Той надали може да си позволи да си наеме.

— Колко ще му дадат, Джейк? — попита Рой Кърн, водопроводчикът, който беше работил в старата къща на Джейк.

— Много. Две обвинения за убийство на пътя, от пет до двайсет и пет години всяко. Не знам точно колко, но съдия Нуз е строг в такива случаи. Не бих се изненадал, ако получи между двайсет и трийсет години.

— А защо не смъртно наказание? — попита Нюджънт.

— Случаят не е за смъртно наказание, защото…

— Не е друг път! Две момчета са мъртви.

— Убийството не е предумишлено, не е извършено съзнателно. За да се наложи смъртно наказание, трябва да има убийство и още нещо: убийство и изнасилване, убийство и обир, убийство и отвличане. Това е престъпление за смъртно наказание.

Думите му не бяха приети радушно от хората. Раздразниш ли ги, посетителите в Кафето заприличваха на готова за линч тълпа, но след закуска положението се уталожваше. Джейк поръси кашата си с табаско и се зае да маже филийките си с масло.

— Може ли семейство Ростън да получат част от парите? — попита Нюджънт.

Парите ли? Като че ли наследството на Сет беше на разположение и следователно — уязвимо. Джейк остави вилицата си и погледна Нюджънт. Напомни си, че това са неговите хора, неговите клиенти и приятели, които имаха нужда само да им вдъхне малко увереност. Те не разбираха тънкостите на закона и на процеса на легализиране на едно завещание и се тревожеха от вероятността да бъде извършена несправедливост.

— Не — обясни меко Джейк, — няма начин. Ще минат месеци, вероятно дори години, преди парите на господин Хъбард да бъдат окончателно изплатени, и в момента ние всъщност не знаем кой ще ги получи. Процесът ще улесни уреждането на нещата, но решението със сигурност ще бъде обжалвано. А дори ако Лети Ланг получи всички пари или деветдесет процента от тях, съпругът й няма да вземе нито цент. Той ще е в затвора. Семейство Ростън не могат да предявяват претенции към Лети.