Големите малки лъжи [bg]

— Обещавам — отвърна Джейн. — С ръка на сърцето.

— Както и да е, докъде бях стигнала? О, да, имейлите. Но това не е всичко. Те непрекъснато се мъкнат в училище! По всяко време! Рената си е взела отпуск, за да може да прави случайни проверки на Амабела, въпреки че имаме помощен учител, който не прави нищо друго, освен да наблюдава Амабела. Хубаво, съгласна съм, че не съм видяла какво се е случвало, и се чувствам много виновна за това. Но не е само Рената! Тъкмо работим нещо с децата, вдигам глава и внезапно виждам родител до вратата, просто си стои и ме наблюдава. Тръпки да те побият. Сякаш ме шпионират.

— Звучи ми като тормоз на работното място — каза Джейн. — Опа… внимателно. Готово. — Тя нежно избута шапката на госпожица Барнс от лицето си. — Искаш ли още едно питие? Струва ми се, че още едно ще ти дойде добре.

— Влизам в дрогерия „Пириуи“ през уикенда — продължи госпожица Барнс, — защото имам ужасна инфекция на уринарния тракт… имам нов приятел, както и да е, съжалявам, излишна информация… та си стоя на щанда, чакам и внезапно до мен изниква Tea Кънингам и честно казано, даже не я чух да поздрави, преди да се впусне да разказва как Вайълет била толкова разстроена онзи ден след училище, понеже Клоуи ѝ казала, че шнолите ѝ не си подхождали. Е, ами не си подхождаха. Искам да кажа… за бога, това не е насилие! Това не е тормоз! Това са просто деца, които се държат по детски! Но, ах, не, Вайълет била толкова наранена от това и бих ли могла аз, ако обичам, да говоря с целия клас как трябва да са любезни помежду си и… ох, съжалявам, току-що видях кръвнишкия поглед на госпожа Липман. Извини ме. Май трябва да отида да си наплискам лицето със студена вода.

Госпожица Барнс се извъртя толкова бързо, че розовата ѝ боа се отърка в лицето на Джейн.

Джейн се обърна и отново се озова лице в лице с Том.

— Протегни си ръката — каза той. — Бързо.

Тя протегна ръка и той ѝ даде шепа крекери.

— Онзи страховит Елвис ей там намерил пакет крекери в кухнята — каза и нежно махна нещо розово от косата ѝ. — Перце — добави.

— Благодаря. — Джейн лапна един крекер.

— Джейн. — Нечия хладна ръка докосна лакътя ѝ. Селест.

— Здрасти — грейна Джейн. Селест изглеждаше толкова красива тази вечер; удоволствие бе просто да я гледаш. Защо Джейн винаги се чувстваше неловко около красиви хора? Те нямаха вина за красотата си и бяха прекрасна гледка за окото, и Том тъкмо ѝ бе донесъл крекери, и дори се изчерви мъничко, когато махна перцето от косата ѝ, и не беше гей, и тези газирани розови коктейли бяха божествени, и тя обичаше училищни викторини, толкова бяха смешни и забавни.