В долината на смъртта

Първоначално движенията на вожда бяха гневни, резки. Но постепенно той се успокои и изслуша доклада на другия, без да го прекъсва. Накрая потъна в дълбок размисъл. После се упъти колебливо към Винету.

— Какво смята да прави вождът на апачите?

— Това зависи от твоето решение.

— Пред къщата все още чакат голям брой мои войни.

— Те няма да ти допринесат полза.

— Докажи го!

— Последвай ме!

Винету закрачи пред вожда и го отведе на покрива.

— Погледни, там до портата са се скупчили твоите войни! Сега Винету иска да ти покаже и своите хора.

Беше тъмно. Винету измъкна револвера си и даде един изстрел.

Веднага прозвуча многогласен боен крясък. После Разкъсващата мечка видя една тъмна линия от ездачи, която се разтегна в полукръг около неговите хора и ги загради.

Мохавите бяха напълно изненадани. Те определено бяха вярвали, че тук няма да се натъкнат на никакъв враг и най-напред помислиха, че си имат работа със собствените си войни от отделението, което беше избързало пред тях. Само че ездачите бяха твърде многобройни, а бойният крясък бе сигурен знак за враждебност. Един от мохавите, който не искаше да предприемат нищо без указанията на своя вожд, се втурна към вратата и започна да думка.

— Те те викат — каза Винету. — Какво ще правиш?

— По-добре да се бием, отколкото да бъдем пленени без съпротива.

— Кой е казал, че мохавите ще бъдат наши пленници?

— Нима аз вече не съм?

— Сега си. Но ако се вслушаш в съвета на Винету, ще бъдеш свободен.

— А какво ще стане с хората ми?

— Те също ще бъдат свободни.

— Какво изискваш?

— Искам да ми предадеш белите пленници, които се намират при теб и да изпушиш с пачите и марикопите калюмета на мира.

— Какво още?

— Нищо.

Вождът схващаше, че се намира изцяло в ръцете на своя противник. Една победа над обкръжаващия враг беше невъзможна. Да се изплъзнат не можеха, защото входовете към Долината на смъртта сигурно отдавна бяха завардени от такива разумни мъже като Винету и Олд Файерхенд. Може би известен брой врагове щяха да бъдат съсечени, ала мохавите определено щяха да паднат до последния човек.

Индианецът е свикнал да се отнася колкото е възможно по-твърдо с неприятеля. Ето защо условията на Винету прозвучаха приятно за ухото му. Освен това сключването на мир с апачите и марикопите щеше да е от изгода за мохавите. Но за да отиде съвсем на сигурно и да не попадне в някоя клопка, той попита:

— Можеш ли към думите си да изпушиш лулата на клетвата?

— Да.

— Ще бъдат ли съгласни и предводителите на съюзените с теб червени войни?

— Те ще сторят това, което Винету иска.

— В такъв случай съм готов да се съвещавам с теб и тях.

— Разкъсващата мечка е не само храбър, но и мъдър. Погрижи се хората ти да се държат спокойно! Винету ще даде същата заповед на своите!

Двамата дадоха разпорежданията си от покрива. После се отправиха надолу към стаята, където ги чакаха белите.

Разкъсващата мечка тръгна към мохава, когото преди туй беше нахокал.