В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Беше Уилкинс със своя племенник. Плантаторът бе крайно изумен да изненада дъщеря си в една толкова нежна прегръдка.
— Татко, татко! — засмя се Елми. — Погледни го! Не го ли разпозна?
Уилкинс хвърли изучаващ поглед на Мартин, който се бе изправил от стола и бавно приближаваше към него.
— Дали съм го разпознал? С очите — не, но с предчувствието… Адлер, мастър Адлер… вие ли сте?
— Да, той е, мили татко! — извика Елми.
— Елате тогава до сърцето ми! Че вие сте намерен и спасен, това изцяло завършва щастието ми. Сега най-сетне могат да замлъкнат упреците, които са ме измъчвали през толкова безсънни нощи.
— Виждаш ли — подхвърли Елми закачливо, — ти го прегръщаш… пък на мен е забранено!
— На теб? Не, дете. Как мога да ви забраня да бъдете щастливи? Най-много някой друг да повдигне възражение и да предяви старите си права към теб, Елми.
Той погледна същевременно към Артър. Онзи обаче отклони.
— А-а, не! Нека оставим миналото на мира! Елми е избрала и решила.
— И добър избор е направила — допълни Уилкинс разчувстван.
— Сър — намеси се тук Адлер, — сага аз съм болен и беден!
— Затова толкова по-богат съм аз! — засмя се Уилкинс щастливо. — Вярно, плантацията вече не ми принадлежи. Тя е собственост на Артър, при условие че съдът реши нещата в негова полза, в което не се и съмнявам. Но горе при Синята вода, където апачите ме посветиха в тайната на едно богато сребърно находище, съм събрал толкова метал, че се числя към богатите хора. Както изглежда, вие малко се обичате, а, деца?
— Безкрайно! — извика Мартин.
— И от дълго! — прибави Елми и облегна глава на гърдите на Мартин.
— Тогава щастието ми е толкова по-голямо. Вашата любов ще ви компенсира за миналите страдания. Бог да ви благослови, деца. Нека вашето бъдеще бъде изпълнено с радост, както миналото ви беше изпълнено с мъка!
Към Олд Файерхенд пристъпи един апач.
— Разрешава ли великият бял воин червеният мъж да му каже нещо?
— Какво има да ми съобщи моят червен брат?
— Една птица пропя в ухото на червения мъж.
— Що за птица?
— Бялата скуоу, която му бе поверена за надзираване.
— Какво иска?
— Непрекъснато назовава името на Белия вожд. Може би иска да говори с него.
— Води ме тогава при нея!
Апачът направи кръгом и тръгна пред Олд Файерхенд към помещението, в което Миранда бе затворена още с пристигането на апачите. Тя беше понесла ездата от Колорадо дотук с изключително спокойствие, макар и вързана и пазена от червенокожите, с които не можеше да се разбира. Беше сурова мярка, но Олд Файерхенд я бе взел като наказание за вероломството й спрямо Елми. Миранда не биваше да бъде в по-добро положение от предполагаемото на Елми при мохавите. В Долината на смъртта й бяха свалили ремъците настина, но я бяха заключили в една стая, която получаваше светлина само от едно тясно, подобно на бойница отверстие, така че за евентуално бягство не можеше да се мисли. Отгоре на всичко пред вратата й стоеше един апач.
Всичко това никак не бе по вкуса на разглезената сеньорита. Час след час минаваше, ала никой не се поинтересува от нея. От неспокойствието вън заключи, че стават важни неща, но така и никой не се появи да задоволи любопитството й. Не можейки да владее повече нетърпението си, тя извика накрая високо и неколкократно името на Олд Файерхенд.
Апачът отвори вратата и грубо й заповяда да млъкне, ала тя му се изсмя. Отново и отново прозвучаваше силно и пронизително от камерата името Олд Файерхенд. Накрая пазачът се замисли. Ами ако скуоу искаше да направи някое съобщение на великия воин, може би някое важно признание? Той остави един свой другар на стража пред вратата и отиде да потърси ловеца.
Когато Олд Файерхенд влезе в затвора на Миранда, беше веднага посрещнат с упреци.
— Това ли са ви обноските спрямо една дама?
Олд Файерхенд повдигна сериозно рамене.
— Не ви е по-зле, отколкото на мастър Уилкинс и дъщеря му, за които явно не се замисляте достатъчно често. Престанете с упреците си!
— Няма да престана и си искам свободата!
— Ще имате възможност да предявите искането си пред съдията.
— Нямам никаква работа със съдията.
— За дете ли смятате Олд Файерхенд, та мислите, че можете да го баламосвате?
Сега Миранда опита по друг начин. Сложи ръце на гърдите, хвърли му умоляващ поглед и каза със сподавен глас:
— Сеньор Файерхенд, наистина ли можете да бъдете толкова жесток спрямо една беззащитна жена? Миля ви, не, на колене ви заклевам, имайте жалост към мен! Вечно ще ви бъда благодарна!