В долината на смъртта

Ловецът я погледна спокойно в искрящите от гняв очи. Погледът му беше стоманенотвърд и пред този поглед джафкането й накрая замлъкна.

— Доня Миранда — заговори Олд Файерхенд. — Вие ме наричате варварин и даже поругавате моето отечество. На приказките ви ще заявя, че тъкмо за немеца жената е свещена. За честта и достойнството на жената той рискува живота си. Но за това се изисква и самата жена да поддържа на висота своите женски ценности. Към жена-демон, която се дава на разположение на окаяни престъпници като инструмент, в ролята на мюре, накратко казано, сама каля собствената си чест, немският мъж се отнася според заслуженото. Разбрахте ли ме?

Без да дочака дума в отговор, Олд Файерхенд напусна килията.

Пред къщата горяха няколко огъня, около които лагеруваха червенокожите. Марикопи, мохави и апачи можеха да се наслаждават на откритите провизии, особено на тютюна и да разискват събитията от последните дни.

В тези разкази като червена нишка се вмъкваше благоговението, с което говореха за Винету и Олд Файерхенд.

Междувременно апачът беше напуснал постройката и провесил Сребърната карабина на рамо, крачеше самотно в нощта през каменната пустош на Долината на смъртта.

При белите също никой не мислеше за сън. Спасени и спасители седяха заедно и не се уморяваха да питат и отговарят, да разказват и обясняват.

Така минаваха час след час.

Споразумяха се да отведат заловените престъпници в Сан Франциско, за да ги предадат там на правосъдието. Детелиновият лист естествено беше против и настояваше още на самото място да приложат неписания закон на Дивия запад, на Dark and bloody grounds, който гласеше: Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв.

Но Олд Файерхенд се обяви остро против реализацията на това предложение.

— Мастър — каза Сам, — аз не мога нищо да ти заповядвам, ако не се лъжа. Прави значи каквото си искаш! Но аз ще тръгна с теб за Сан Франциско само за да взема типовете под специалната си закрила. Да се надявам, няма да бия пътя си сам.

— Не, Уил и аз естествено ще яздя с теб — заяви Дик Стоун.

— И аз също — обади се Артър Уилкинс. — Впрочем мисля, че ще имам повод от Сан Франциско да дойде още веднъж насам до Долината на смъртта. Властите сигурно ще искат да хвърлят едно око на това хубавичко местенце, а ние при всички случаи трябва да присъстваме като свидетели. Но след това вече никога няма да пожелая да стъпя в една местност, в която невинни хора са преживели толкова ужасии.

Олд Файерхенд му даде право. После излезе пред къщата да позяпа с какво се занимават индианците. Те все още будуваха, насядали заедно, ала огньовете бяха угасили, тъй като денят започваше да сивее.

Олд Файерхенд премина бавно помежду отделните групи и се повлече бавно още на известно разстояние. Зави зад един скален ъгъл и тъкмо се канеше да се върне, когато погледът му падна върху една тъмна полоса, спускаща се отвесно от върха на скалите до дъното на долината. Любопитен, той извървя малкото оставащи дотам крачки, за да повери какво беше това.