Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Панаир на суетата (роман без герой)
Панаир на суетата (роман без герой) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Панаир на суетата (роман без герой)

Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:

На цената на всичко младата и красива Беки Шарп решава да стане част от висшите кръгове на английското общество. Надарена с много хитрост и чар, използвайки всеки мъж, изпречил се на пътя й, младата жена успява да се домогне до така желаните власт и пари. Но на каква цена? Дали всички лъжи и измами, на които подлага хората, цялата хитрост и амбиция си струват за да се превърне в част от фалшивия блясък на богатите и преуспелите?
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 374
Перейти на страницу:

Той говореше с пренебрежение за виното и царствено мъмреше келнерите, докато Джоз лапаше костенурката с безкрайно удоволствие. Добин му сипваше от нея, тъй като домакинята, пред която бяха сложили супника, бе толкова несведуща относно съдържанието му, че щеше да даде супата на мистър Седли, без да му предложи необходимите към нея гарнитури.

Величествеността на приема, както и на помещенията, в които той бе даден, обезпокои мистър Добин и когато след обеда Джоз заспа в голямото си кресло, той смъмри Джордж. Но напразно викаше против огромните количества храна и шампанско, достойни за един архиепископ. «Свикнал съм да пътувам като джентълмен — каза Джордж — и дявол да го вземе, и жена ми ще пътува като истинска лейди. Докато имам поне едно петаче и кесията си, на нея няма нищо да й липсва» — каза щедрият момък, твърде доволен от себе си и от това свое великодушие. А Добин дори не се опита да го убеждава, че щастието на Амелия не се състои в супата от костенурка.

Наскоро подир обеда Амелия изрази желание да отиде да види майка си във Фулъм. Джордж й разреши с известно недоволство. И тя заситни към огромната си спалня, в средата на която се намираше огромно мрачно легло, в което бе спала сестрата на император Александър, когато владетелите на съюзните държави бяха в Лондон. Там тя си сложи шала и шапката с голямо удоволствие и нетърпение. Когато се върна в столовата, Джордж продължаваше да пие кларета си и дори не се помръдна.

— Няма ли и ти да дойдеш, миличък? — запита го тя.

Не, «миличкият» имал «някаква работа» вечерта. Слугата му щял да й вземе файтон и да я придружи. И понеже файтонът беше до самата врата на хотела, Амелия направи разочаровано малък реверанс, след като напразно погледна веднъж или дваж съпруга си в очите, и слезе надолу по голямата стълба. Капитан Добин отиде след нея, качи я на файтона и видя как той тръгна към определеното място. Дори и лакеят се срамуваше да спомене пред хотелските служащи местонахождението на къщата, където трябваше да ги откара файтонджията, и каза, че ще му даде нареждания, когато отидат по-нататък.

Добин се прибра в старата си квартира в хотел «Слотърс», като навярно си мислеше колко приятно би било да седи и той в този файтон заедно с мисис Озбърн. Джордж, изглежда, имаше съвсем друг вкус, защото, след като изпи достатъчно вино, отиде на театър, за да види как мистър Кийн изпълнява ролята на Шейлок. Капитан Озбърн беше голям любител на драмата и сам бе играл комични роли с голямо умение в няколко полкови театрални представления. Джоз спа дълго след като мръкна, и се събуди, стреснат от слугата си, който преместваше и изпразваше чашите и шишетата от масата. Отново трябваше да се повика файтон от близката пиаца, който да заведе този едър герой в квартирата и леглото му.

Можете да бъдете уверени, че когато мисис Седли видя файтона да спира пред малката градинска портичка, тя изтича от вратата, за да посрещне разтрепераната и разплакана млада булка, и я притисна до сърцето си с цялата си майчинска любов и трепет. Старият мистър Клеп, който беше по риза и кастреше нещо в градинката си, се отдръпна изплашен назад. Ирландското слугинче се втурна от кухнята и усмихнато я поздрави с «господ да ви благослови». Амелия едва можа да премине по калдъръма и да се качи по стълбите във всекидневната.

Какви реки от сълзи започнаха да се леят и как плакаха майка и дъщеря, когато останаха сами и се запрегръщаха в това светилище — туй може да си представи всеки читател, който е надарен дори със слаба доза сантименталност. Кога ли не плачат жените? Има ли случай на радост, на мъка или на друга житейска проява, когато те да не проливат сълзи? И след такова събитие, каквото е женитбата, майката и дъщерята положително имаха право да се отдадат на подобно разчувствуване, колкото нежно, толкова и освежително. Когато се отнася до женитба, аз съм виждал жени, които се мразят, да се целуват и обхванати от обич, заедно да плачат. А колко по-силно чувствуват това ония, които се обичат! Добрите майки се женят втори път на сватбата на дъщерите си, а що се отнася до следващите събития, кой не знае как прекалено майчински са настроени бабите? Дори нещо повече, често пъти, докато не стане баба, една жена не знае какво значи да е майка. Затова нека погледнем с уважение ма Амелия и на майка й, когато те си шепнеха и хлипаха, и се смееха, и плачеха в полуздрача на всекидневната. Тъкмо така погледна на тях и старият Седли. Той не беше предчувствувал кой се намира в приближаващия се файтон. Не бе изтичал да посрещне дъщеря си, макар че я целуна много нежно, когато тя влезе в стаята (където той бе зает, както обикновено, с книжката и сметките си) и след като поседя за малко при майката и дъщерята, най-благоразумно остави стаята на тяхно разположение.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 374
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)