Панаир на суетата (роман без герой)

За Ребека не бе трудно да поведе дълъг, доверителен и приятен разговор с Бригс. Тя и описа и разправи най-подробно всичко, което се бе случило от сутринта, когато Беки тъй внезапно бе напуснала къщата на мис Кроли на Парк Лейн, до щастливия за всички ден, когато мисис Бют си бе заминала. Всички признаци на болестта на мис Кроли, всички подробности около боледуването и лекуването бяха разказали от старата довереница с тази пълнота и точност, които доставят голямо удоволствие на жените. Нима някога жените се уморяват да си разправят една на друга за болките и лекарите си? При този случай Бригс не се умори, а и на Ребека не й омръзна да слуша. Тя бе благородна, истински благородна, че на милата добра Бригс и на вярната безценна Фъркин бе позволено да останат при тяхната благодетелка през време на боледуването й. Господ да я благослови! Макар и да изглеждаше, че тя, Ребека, е проявила неблагодарност към мис Кроли, все пак нима този грях не е естествен и достоен за извинение? Можеше ли тя да не подаде ръка на човека, който е спечелил сърцето й? При това запитване сантименталната Бригс можа само да извърне очи към небето, да изпусне съчувствена въздишка и да си спомни, че преди много години и тя бе отдала сърцето си, и това я накара да признае, че Ребека не е толкова голяма престъпница.

— Мога ли някога да забравя тази, която окрили с приятелството си самотното сираче? Не, макар че тя ме е отхвърлила от сърцето си — продължи Ребека, — аз никога не ще престана да я обичам и ще посветя живота си да й служа. Като моя лична благодетелка, като най-скъпа роднина на любимия ми Родън, аз обичам и се възхищавам от мис Кроли повече, отколкото всяка друга жена, и, о, мис Бригс, след нея обичам тези, които й са верни. Аз никога не бих се отнесла към добрите приятели на мис Кроли тъй, както е сторила това онази омразна и подла мисис Бют. Родън, който е самата доброта — продължи. Ребека, — макар че външните му обноски изглеждат груби, е повтарял сто пъти със сълзи на очи, че благодари на бога, задето е оставил обичаната му леля в ръцете на две такива великолепни болногледачки като преданата й Фъркин и възхитителната мис Бригс.

Ако големите й страхове се оправдаеха и машинациите на онази ужасна мисис Бют стигнеха дотам, че да изпъдят всички, които мис Кроли обичаше, и да направят клетата жена жертва на онези змеици от пасторския дом, Ребека я помоли да не забравя, че нейният дом, колкото и да е скромен, винаги ще бъде отворен за нея.

— Скъпа приятелко възкликна тя в изблик на чувства, — някои сърца никога не забравят добрите дела; и не всички жени са като мисис Бют Кроли! Всъщност защо трябва да се оплаквам от нея? — прибави Ребека. — Макар и да бях нейно оръдие и жертва на хитростите й, не дължа ли обичания си Родън на нея? — И Ребека разкри на Бригс какво бе поведението на мисис Бют в Куинс Кроли и макар тогава то да й било необяснимо, сега събитията й го нравели напълно ясно — сега, когато привързаността, която мисис Бют бе насърчила чрез хиляди хитрости, беше вече възникнала — сега, когато двамата невинни бяха паднали в поставения от нея капан и се обичаха, и се бяха оженили, и се бяха разорили поради лукавствата й.