Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Тук тя няма да познае стила ми — каза Беки. — Нарочно направих изреченията си къси и енергични. И тя тайно занесе това автентично послание на мис Бригс.
Старата мис Кроли се разсмя, когато Бригс с голяма тайнственост й връчи това искрено и простичко послание.
— Сега, когато мисис Бют я няма, ще можем да го прочетем — каза тя. — Прочети ми го, Бригс.
Когато Бригс свърши да чете писмото, покровителката й се разсмя още повече.
— Не виждаш ли, гъско такава — каза тя на Бригс, която силно се трогна от искрената любов, лъхаща от съчинението, — не виждаш ли, че Родън не е написал ни една думичка от него. Никога в живота си не ми е писал, без да ми иска пари, и всичките му писма са изпълнени с лош правопис, с тирета и граматични грешки. Онази змия, гувернантката, тя е, която го командува.
«Те всички си приличат — мислеше мис Кроли. — Всички желаят да умра и жадуват само за парите ми.»
— Нямам нищо против да се видя с Родън — прибави тя след известно мълчание и с напълно равнодушен глас. — Все ми е едно дали ще се сдобря с него, или не. Ако няма да има никаква сцена, защо пък да не се срещнем? За мене това няма никакво значение. Но човешкото търпение си има свои граници; и имай предвид, мила, че най-почтително отказвам да приема мисис Родън — това не бих могла да понеса. — И мис Бригс беше принудена да се задоволи с подобно одобряване наполовина. Ти смяташе, че най-добрият способ да сближи отново мис Кроли с нейния племенник е да предупреди Родън да чака при скалите, където старата дама ще излезе на разходка със своя подвижен стол.
Те се срещнаха там. Не знам дали тайно мис Кроли изпитваше някакво вълнение, като видя стария си любимец, но му подаде двата си пръста за ръкуване с такъв усмихнат и разположен вид, сякаш и вчера се бяха виждали. Що се отнася до Родън, той цял поруменя, а вълнението и смущението му при срещата бяха толкова силни, че дори разтърси ръката на Бригс. Може би към това го подтикваше интересът му или пък се бе развълнувал от промяната, която болестта от последните няколко седмици беше предизвикала у леля му.
— Старата винаги е била за мене като коз при игра на карти — каза той на жена си, когато й разправяше за срещата — и знаеш ли, почувствувах се някак си тъй особено. Вървях край онези там — как ги наричат — и стигнах до самата й врата, където Баулс излезе да й помогне да се прибере. И много ми се искаше да вляза, само че…
— Родън, нима ти не влезе? — изпищя жена му.
— Не, миличка; да пукна, ако не ме хвана страх, когато стигнах дотам.
— Глупак такъв! Трябваше да влезеш и да не излезеш вече оттам — каза Ребека.
— Не ме ругай — каза сърдито едрият гвардеец. — Може действително да съм се проявил като глупак, Беки, но няма защо да ми го казваш. — И той хвърли такъв поглед на жена си, който се появяваше на лицето му, когато беше ядосан, и който никак не правеше физиономията му приятна.
— Е добре, миличък, утре трябва да стоиш на пост и непременно да отидеш да я видиш, независимо от това дали тя ще те покани, или не — каза Ребека, като се мъчеше да успокои своя разядосан другар по хомот. На това той отговори, че щял да направи точно туй, което му се нравело, и че щял да й бъде благодарен, ако му говорела по-учтиво. След това нараненият съпруг си излезе и прекара предобеда в билярдната зала сърдит, мълчалив и изпълнен с подозрения.
Но преди вечерта да бе изминала, той се принуди да отстъпи и да признае, както обикновено, че жена му е по-умна и по-прозорлива от него. Защото лошите й предчувствия относно последиците на направената от него грешка наистина се оправдаха. Мис Кроли действително трябва да е изпитала известно вълнение, когато го бе видяла и се бе ръкувала с него след тази толкова дълга раздяла. Тя доста размишляваше върху срещата им.
— Родън е взел много да напълнява и да остарява, Бригс — каза тя на компаньонката си. — Носът му е станал червен и видът му е крайно груб. Бракът му с онази жена безнадеждно го е опростачил. Мисис Бют винаги казваше, че двамата пият заедно; и не се съмнявам, че го правят. Да, той ужасно миришеше на ракия. Забелязах това. А ти не го ли забеляза?
Бригс напразно възразяваше, че мисис Бют говори лошо за всекиго и че доколкото човек в нейното скромно положение може да съди, пасторската жена е…