Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Чакай ме тук — рече той на Рон, изправи се и тръгна право към Парвати. — Парвати? Искаш ли да дойдеш на бала с мен?
Парвати прихна. В джобовете на мантията си Хари стискаше палци смехът по-скоро да й мине и тя да каже „да“.
— Да, добре… — отвърна най-сетне тя и се изчерви до кръв.
— Благодаря! — облекчено въздъхна Хари. — Лавендър, ти ще бъдеш ли дама на Рон?
— Тя ще ходи с Шеймъс — рече Парвати и двете се разкикотиха още по-силно.
Хари въздъхна.
— А можете ли да се сетите за някое момиче, което да иде на бала с Рон? — сниши глас Хари, за да не го чуе самият Рон.
— Какво ще кажеш за Хърмаяни Грейнджър? — предложи Парвати.
— Тя ще бъде с друг.
Парвати бе поразена и наостри уши веднага:
— Ооооо, с кого?
— Нямам представа — вдигна рамене Хари. — Та да помислим за Рон.
— Амиии… — провлачи Парвати, — може би сестра ми Падма, знаеш я, от „Рейвънклоу“. Ще я попитам, ако искаш.
— Да, страхотно! — грейна Хари. — Ще ми кажеш дали е съгласна, нали?
Хари се върна при Рон с убеждението, че този бал изобщо не си струва толкова усилия, но и с надеждата, че поне носът на Падма Патил е достатъчно прав.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
КОЛЕДНИЯТ БАЛ
Четвъртокурсниците имаха купища домашни за зимната ваканция, но на Хари не му се учеше след края на срока и през последната седмица преди Коледа бе решил да се забавлява на воля заедно с останалите. В кулата на „Грифиндор“ сега имаше толкова ученици, колкото и през срока, и тя изглеждаше някак по-тясна, защото обитателите й бяха много по-шумни от обикновено. Фред и Джордж пожънаха голям успех със своя крем „Канарче“ и през първите няколко дни на ваканцията навсякъде се появяваха ученици с пера. Затова скоро всички в „Грифиндор“ се научиха да се отнасят особено предпазливо към храна, която някой им предлага настоятелно — да не би в нея тайно да е сложен крем „Канарче“. А Джордж довери на Хари, че с Фред разработвали и нещо ново. Хари взе решение никога вече да не приема от близнаците дори и чипс. Той още не беше забравил колко огромен бе станал езикът на Дъдли, след като беше лапнал една от карамелките „Тонезик“.
Над замъка и околностите му се сипеше гъст сняг. Бледо-синята карета на „Бобатон“ приличаше на огромна тиква с ледена глазура до заскрежена къща от захаросани бисквитки, която всъщност бе къщурката на Хагрид. Люковете в кораба на „Дурмщранг“ бяха замръзнали, а въжетата и мачтите — побелели от скреж. Домашните духчета долу в кухнята се съсипваха да приготвят какви ли не питателни и сгряващи гозби и сочни сладкиши и само Фльор Делакор винаги намираше от какво да е недоволна.
— Много е тежка за мен тази кухня на „’Огуортс“ — чуха я се оплаква една вечер на излизане от Голямата зала. (Рон се спотайваше зад Хари да не би тя да го забележи.) — Аз няма да се поберра в официалната мантия!
— Ооо, каква трагедия! — присмя се Хърмаяни, след като й видя гърба във входната зала. — Изглежда това момиче наистина има много високо мнение за себе си, а?
— Хърмаяни… ти с кого ще бъдеш на бала? — попита Рон.
Той не за пръв път й задаваше този въпрос, и то все изневиделица, с надеждата да я завари неподготвена и да получи отговор. Но Хърмаяни само се намръщи и отвърна:
— Няма да ви кажа, за да не ми се смеете.
— Шегуваш ли се, Уизли? — обади се Малфой зад гърба й. — Да не искаш да кажеш, че някой е поканил нея на бала? Тази дългозъба мъгълка?
Хари и Рон едновременно се извърнаха рязко, но Хърмаяни се провикна с висок глас и махна на някого точно зад Малфой:
— Здравейте, професор Муди!
Малфой пребледня, отскочи назад и трескаво затърси Муди, който всъщност седеше все още горе на масата и довършваше вечерята си.
— Ти си един страхлив малък пор, Малфой! — подвикна Хърмаяни пренебрежително и тримата с Хари и Рон продължиха нагоре по мраморното стълбище, като се заливаха от смях.
— Хърмаяни, зъбите ти… — вторачи се Рон в нея изведнъж и се намръщи.
— Какво им е на зъбите ми? — попита тя.
— Ами… различни са… току-що забелязах…
— Естествено. Да не би да си очаквал, че ще си запазя онези бобърски зъби, дето ги получих от Малфой?
— Искам да кажа, че не са каквито бяха преди проклетата му магия… сега са някак… по-прави и с нормална големина.
Хърмаяни изведнъж се засмя дяволито и Хари също забеляза, че усмивката й е по-различна от онази, която той помнеше.
— Ами… като бях при Мадам Помфри да ми ги оправи, тя ми подаде едно огледало и каза да й дам знак, когато стигнат до предишния си размер — обясни тя. — А аз просто… я оставих да ги намали малко повече. — И тя се усмихна още по-широко. — Е, мама и татко няма да бъдат много очаровани. Отдавна се опитвам да ги убедя да ми позволят да ги понамаля малко, но те настояваха да си останат както са ми по рождение. Нали знаете — и двамата са зъболекари и не могат да разберат, че зъбите може и с магия… Я вижте! Пигуиджън се е върнал.