Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Щадете бедните люде. И там е същата немотия.
Ето за всичко трябваше пак той самият да се погрижи. Имаше цар, имаше войводи и велик съвет на царството, ала те бяха в някакво отчаяно безразличие. Дори и такива като Ивац, който бе застинал в някакво упорство — твърдо, но и бездейно. Войниците шумяха по разните твърдини и станове, свадливи и зли, биеха се помежду си, та и се убиваха, но при все това — и слава богу! — като че ли никой не се решаваше или не се досещаше, или пък не му даваше сърце да викне:
— Да си вървим! Какво чакаме още!…
Така беше между простите войници — задържаше ги нещо, което беше малко по-силно от тяхното отчаяние, от гнева им и от противната сила в сърцата им. Когато минаваше край тях Самуил Мокри, те се извръщаха след него и в погледите им тлееше някаква строга мъка. Когато отиваше при провинените между тях, някои плачеха пред него или се хвърляха в нозете му. А той, както и преди, беше повече сред войниците, сядаше да се храни с тях, с техния хляб и с тяхната безсолна чорбица от корени и треви. Може би тъкмо това беше най-много, което спираше войниците да не се разпилеят като разбунено стадо…
Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си. Няколко дни преди празника на Бориса Кръстителя блесналото небе започна неусетно да се променя. Сякаш някаква гигантска ръка започна грижливо да го подрежда и не както беше досега толкова дълго време. Час след час по него бавно се разстла сиво облачно було, онъна се по всичките му краища. Времето беше тихо, смълчано. Раздвижиха се само живите твари — птици и животни, също и людете, всичко живо бързаше за някъде, негли да свърши някаква важна работа, преди да започне дългоочакваният дъжд. В тишината под облачното небе се чуваше шум от крила, бързи, радостни животински звуци, човешки гласове. Беше и прохладно сега, след ранните горещини тая пролет. Дъждът започна неусетно — ситен, тих и скоро покри, заглуши всички други шумове н гласове.
Валя близу три денонощия тихо и обилно, ала чак на втория ден влагата взе да прелива, лъснаха по напоената земя вади и локви. Когато на третия ден небето наново се отвори и се надигна слънцето с окъпано, ясно лице, земната шир цяла се бе променила — дошла бе истинска пролет, весела и китна. Вече всичко беше по-добре, макар посевите да бяха по-редки и толкова закъснели. Така и вървя тази година — много по-добра от предишните две години, позасити се, позаякна всичко живо по земята. Така беше по всички предели на българското царство и по всички съседни ромейски предели. И което беше добро за българите, беше добро и за ромеите, но иначе те не можеха да предприемат нещо едни срещу други. Едва през пролетта на 991-та година започна нова война между българи и ромеи — втората война на Василия срещу България.
Като се разправи с непокорните иверци, разби ги жестоко и ги подчини, Василий се върна в Цариград, Докъм средата на месец сечен той събираше войска от всички краища на империята и събра в околностите на столицата си до петдесет хиляди души. Други двайсетина имаше той по отсамните предели, най-вече в Солун, Мосинопол, Адрианопол и в Плъвдив. Виждаше се ясно какви бяха кроежите му, щом като тръгваше с такова неизброимо множество за България. Към края на същия месец той потегли заедно с цялата си войска по главния път за запад. Като премина Дългата стена при град Силиврия и стигна до мястото, където пътят се раздвояваше, василевсът отдели и изпрати по посока на Адрианопол и Плъвдив, това ще рече и към Средец, един полк от десет хиляди души, а той самият с останалите четиридесет хиляди продължи по пътя за Мосинопол и Солун. Василий не прикриваше движението на войската си, а вършеше всичко явно. С тая своя многобройна войска той не се боеше от българите, които бяха по-малко и много по-зле с оръжието си; той не се боеше от тях и искаше по своя воля да разпредели и подреди силите от двете страни: разделяйки своята войска на две, той искаше да раздели и българите на две части, за да ги бие по-лесно.