Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Нямаше време за отлагане. Тя трябваше да бъде подложена на изпитанието. Монео го знаеше толкова добре, колкото и Лито.

Онази сутрин икономът му бе казал:

— Господарю, цялата е задъхана от жажда за насилие.

— Започва да привиква към действието на адреналина — поясни той. — Дойде времето на гъшата кожа.

— Каква кожа, господарю?

— Отдавнашен израз. Означава, че трябва да бъде подложена на пълно лишаване. Да премине през шока на потребността.

— Аа-а. Разбирам.

Лито внезапно си даде сметка, че Монео наистина е разбрал. Защото и той някога бе преминал през стадия на настръхналата кожа.

— По принцип младите са неспособни да взимат твърди решения, освен, ако те не са обвързани с незабавно прилагане на насилие и последващ остър приток на адреналин — бе добавил Лито.

Монео запази мълчание, потопен в размисъл и спомени, и после изрече:

— Опасността е много голяма.

— Както и насилието, което съзираш в Сиона. Дори възрастни хора могат да привикнат към него, а младите му се отдават изцяло.

Докато правеше кръгове около своята кула в разгарящата се светлика на деня и се наслаждаваше на постепенно съхнещия пясък, той продължи да мисли над този разговор. Намали скоростта на движението си. Духащият отзад вятър донесе до все още човешките ноздри мириса на отделения кислород и острия аромат на прегорял пясък. Вдъхна дълбоко, повишавайки степента, на която функционираше съзнанието му.

Този ден за подготовка поставяше многостранна цел. Очакваше наближаващия сблъсък така, както някогашен бикоборец би пресявал в главата си първото впечатление от рогатия противник. Сиона разполагаше със собствен вариант на рога, въпреки увереността на баща й, че тя няма да дойде на срещата въоръжена. Но Лито искаше да бъде сигурен, че познава всяка нейна силна и слаба страна. Освен това трябваше да създаде специфични уязвими места навсякъде, където бе възможно. Щеше да бъде подготвена за изпитанието, когато духовната й мощ се притъпи с помощта на добре разположени остри зъбци и шипове.

Малко след пладне той се върна в кулата, задоволил същността на червея в себе си; припълзя обратно върху Царската кола и се покачи с помощта на суспенсорното устройство на самия връх, където входният портал се отваряше единствено по негова команда. През останалата част от деня лежа в проветривото помещение, отдаден на размисъл и претегляне на варианти.

Пърхащите крила на орнитоптера изшумоляха във въздуха едновременно с падането на вечерта, известявайки пристигането на иконома.