Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър не се поколеба и се залови със задачата със същото безстрастие като еритрейците. Промъкна се под първия бежанец и сетне под втория, като им благодари.
Движейки се бавно, Мърсър започна да си проправя път през остатъка от бодливата тел. Ръцете му станаха хлъзгави от кръвта и водата. Дъждът течеше в очите му, затова пълзеше почти слепешката. Едва когато блесна светкавица, той видя колко малко разстояние е изминал. Опита се да ускори ход, но бодливата тел се заби в нокътя на пръста му чак до костта. Болка прониза ръката му, разпространи се до мозъка му, и се наложи да прехапе устни, за да не извика.
Той извади шипа и продължи, като затвори очи от мъчителната болка. Изведнъж ръцете му напипаха празно пространство. Беше стигнал до края на оградата. Извивайки тяло, Мърсър запълзя напред и прошепна на Хабте да го последва. След три минути еритреецът беше до него, промъквайки се със завидна лекота под препятствието.
Хабте се освободи от бодливата тел и помогна на Мърсър да се измъкне. Пороят не спираше.
— Ще ни последват и други — каза Хабте, когато двамата вкусиха свободата за пръв път от няколко седмици. Дъждът изми кръвта от лицата и ръцете им.
— Ако не получат помощ, кръвта им ще изтече.
— Те знаят, че това е цената на свободата.
Мърсър погледна Хабте и видя, че еритреецът казва истината, такава каквато я разбира. Той се запита дали етиопците, окупирали някога тези земи, наистина са вярвали, че ще победят враг с подобна сила на духа.
— Саможертвата им няма да е напразна. Готов ли си?
— Да.
— Ще се срещнем до входа на тунела след… — Мърсър погледна часовника си и се изуми, че е минало толкова много време. — Един час и двайсет минути. Ще можеш ли да направиш всичко?
Хабте се замисли за миг.
— Да. Няма да е лесно, но ще бъда там.
— Ще се видим след малко.
Двамата стиснаха ръце и след няколко секунди изчезнаха в бурята.
Мърсър се вторачи в мрака отвъд миньорския лагер. Лесно можеше да избяга. До сутринта щеше да бъде на няколко километра от долината. Дъждът щеше да заличи следите му и нямаше да могат да го открият. За два дни можеше да се върне в родината си. Знаеше, че похитителите на Хари са израелци, и имаше достатъчно връзки в правителството, за да осигури освобождаването на приятеля си. След седмица двамата можеха да се наслаждават на питие в „При Дребосъка“. Той гневно поклати глава, за да прогони образите от съзнанието си, и отмести поглед от примамливата пустиня.
За да попречи на Левин, първо трябваше да спре Джанели. А за да го стори, трябваше да освободи някои от бежанците, които да създадат суматоха и да прикрият опита му да се свърже с Дик Хена. Освен това Мърсър бе отговорен, че взеха в плен еритрейците, и беше негов дълг да върне свободата им. Той се замисли и за Селоме, и за онова, което бе преживяла. За пръв път откакто Аги Джонстън го напусна, Мърсър чувстваше онзи предишен пламък в гърдите си. На този етап нямаше значение дали това е любов, но му даваше сили да се бори. Той тръгна към палатката на Джанкарло Джанели.
Лагерът на белите се намираше на около петстотин метра от заграждението за пленниците. Нощта беше мастиленочерна и светлината, струяща от палатките, водеше като фар Мърсър, който газеше в калта. Шумът на дъжда заглушаваше всички други звуци.
Неочаквано от сребристия дъжд изскочи въоръжен бунтовник. Появата му беше толкова внезапна, че Мърсър се усъмни в зрението си. Суданецът гледаше встрани и държеше автомата си под мокрото си пончо. Гърлото на Мърсър пресъхна. Той затаи дъх и събу обувките си, като се молеше бунтовникът да не се обърне. Движеше се бързо, като правеше колкото е възможно по-големи крачки. Суданецът усети нещо и започна да се обръща, изваждайки автомата.
Мърсър стигна до него, вдигна лакът и използвайки инерцията си и обръщането на пазача, за да увеличи силата на удара, го стовари върху врата му. Суданецът се строполи в калта. Мърсър нямаше време да провери дали бунтовникът е мъртъв, или само е изгубил съзнание. Той грабна автомата му, претърси униформата на пазача за резервни пълнители и продължи към лагера.
Въоръжен и изпитвайки известно усещане за контрол, Мърсър се приближи до палатките, които бяха разположени на две отличаващи се групи. По-големите бяха разпънати в четири редици, а другите пет образуваха кръг. Мълния освети маси, столове и огнище от камъни в средата. Мърсър предположи, че четирите по-малки палатки са за белите, наведе се и се отдалечи колкото е възможно повече от палатките на суданците.