Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Това е същността на проблема. Надали има нужда от повече обяснения. През февруари 1946 година Бърнард Броуди и неговите колеги вече са предложили изчерпателно обяснение на неумолимите и рисковани условия за поддържане на мира в един свят, разполагащ с ядрени оръжия — поне докато някой ден международната система, която поражда войната, не бъде някак си променена. Но на времето никой властимащ не благоволява да се вслуша в тази шайка цивилни, които си въобразявали, че могат да изказват мнения по военни въпроси.
Ако трябва да бъдем честни, през 1946 година американското правителство все още не вижда никакви причини, които да го принудят да приеме изводите на Броуди и неговите колеги, тъй като светът тогава не бил могъл да се определи като масово въоръжен с ядрени оръжия. По онова време той е бил просто един конвенционално въоръжен свят, в който имало само една ядрена сила — Съединените щати, така че възпирането било само еднопосочна улица. Първият план на Съединените щати за ядрено нападение над Съветския съюз е съставен през октомври 1945 година — не защото военновременният алианс вече е започнал да се разпада, а просто като част от задължителното планиране на отбраната, което всички велики сили обичат да правят за всеки случай срещу потенциалните противници. Този план предвижда пускането на двадесет атомни бомби над най-големите съветски градове. Към края на 1947 година, когато Съветският съюз вече получава ясна дефиниция като Врага, се съставя нов план — Спешен военен план „Колесница“, който изисква от новосформираното Стратегическо въздушно командване (СВК) да пусне 133 атомни бомби върху седемдесет съветски града в случай на война. (Въпреки че по онова време арсеналът на САЩ разполагал с по-малко от 50 бомби, при това нито една от тях сглобени, а самото СВК имало само тридесет самолета, модифицирани с оглед пренасянето на тези примитивни пет хиляди килограмови чудовища.)170
В онези начални години самодоволството, което изпълвало правителството на Съединените щати във връзка с неговия монопол над ядрените оръжия било толкова голямо, че действителната подготовка за война граничела по-скоро с пълна апатия. Не съществувало никакво усещане за спешност в производството на повече бомби и бомбардировачи и никой извън Стратегическото въздушно командване не си правел труда да се замисли за конкретния избор на цели в Съветския съюз. Дори и създаването през 1949 година на военния съюз НАТО, който по своята същност е замислен по-скоро като средство за успокояване разклатените нерви на нестабилните западноевропейски правителства посредством американските ядрени гаранции, не е съпътствано нито от крути мерки в конвенционалното превъоръжаване, нито от някакво ускоряване на американските ядрени програми. Ядреният монопол на Съединените щати се възприемал просто като някакво вълшебно и на практика фасулски лесно разрешение на проблемите, свързани с военната сигурност на Западна Европа.
Но всичко това се променя от първия съветски ядрен опит през 1949 година, който действа разтърсващо на Съединените щати (макар да е повече от логично руснаците да са готови на всякакви саможертви, само и само да разрушат ядрения монопол на САЩ колкото е възможно по-скоро). Само година по-късно избухва Корейската война. Западните правителства я възприемат като инициатива, спонсорирана от Съветския съюз, която произлиза пряко от новопридобитото ядрено самочувствие на Москва, и представлява стратегическа примамка, целяща изтеглянето на всички ограничени конвенционални сили на САЩ в Азия, за да може Съветският съюз безпрепятствено и с всички средства да нахлуе в Западна Европа. Отговорът на НАТО е масирана програма за превъоръжаване (в периода от 1950 до 1952 година бюджетите за отбраната на всички западни държави се удвояват и дори утрояват), а Вашингтон веднага се заема със задачата да увеличи многократно ядрената си мощ, за да съхрани „възпирането“, с което осигурява наземната поддръжка на войските на НАТО.
170
Desmond Ball, „Targeting for Strategic Deterrence“, Adelphi Papers, No. 185 (Summer 1983), London: International Institute for Strategic Studies, 3, 5.