Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Днес Студената война ни се струва като че ли древна история. За стратегическите дебати и вътрешните политически борби, които са се водили в Съветския съюз, засега разполагаме само с оскъдни данни. Обаче за паралелните дебати и борби, бушували в Съединените щати през този продължителен и често ужасяващ период на конфронтация, знаем достатъчно. И разказът е твърде поучителен. По своята същност този четиридесет и петгодишен спор се води между два основни лагера. Първият е на хората, които са убедени, че ядрените оръжия никога повече не трябва да бъдат използвани във война и че трябва да бъдат съхранени единствено с цел възпиране на другата страна от тяхната употреба. Във втория лагер се числят много повече хора — те са подбуждани от технологично любопитство, кариеристки амбиции или идеологически плам и непрекъснато търсят начин да ги включат във военните действия.
Понастоящем пишещият тези редове изобщо не се интересува кой ще спечели следващата война, в която ще се използват атомни бомби. До този момент главната цел на нашата военна институция е била да печелим войните. Отсега нататък обаче главната цел трябва да бъде точно обратната — да ги предотвратяваме. Почти никаква друга полезна цел не може да съществува.
Бърнард Броуди, 1946 г.167
Бърнард Броуди е обещаващ млад учен, който тъкмо става преподавател в Института по международни науки към университета „Йейл“, когато над Хирошима пада първата атомна бомба през август 1945 година. Веднага след това по-голямата част от американската академична общност отвръща с призиви за създаване на световно правителство — като единственото възможно средство за удържане на страховитата унищожителна сила на новото оръжие. Но Броуди и малка група негови съмишленици, които си дават ясна сметка за реалностите на властта, както и, че подобна цел е малко вероятно да се постигне както в краткосрочен, така и в средносрочен план, се заемат с изработването на основните правила за оцеляване в един свят на независими и упорити държави, разполагащи с ядрени оръжия. На двете конференции през септември и ноември 1945 година, както и в безброй лични разговори и спорове, те създават теорията за ядреното възпиране — изчерпателна, категорична и неоспорима.
Ключовите концепции в тази теория са формулирани от самия Бърнард Броуди. „Всичко, касаещо атомната бомба, се засенчва от факта, че тя съществува и че нейната унищожителна сила е фантастично огромна“ — пише той. По-нататък продължава, като изтъква, че същият този факт е променил природата на войната и условията за постигане на мир до неузнаваемост. Срещу атомните оръжия не може да има ефективна защита, тъй като отбраната на ниво въздушен бой действа на принципа на изтощението. Достатъчен е само малък брой ядрени оръжия, промъкнали се в този бой, за да се стигне до степен на унищожение, която ще бъде напълно неприемлива. Британската противовъздушна артилерия, насочена срещу ракетите V-1, летящи към Лондон, в добрите си дни е успявала да свали 97 от 101, като е пропуснала само четири ракети, но, както изтъква и Броуди, „ако тези четири ракети бяха атомни бомби, оцелелите лондончани надали щяха да определят рекорда като особено добър“.
Освен това във всяка една държава съществуват само ограничен брой цели — предимно големи градове, — които се считат за заслужаващи си за унищожение с ядрени оръжия, ала разрушаването на тези цели по ефективност би се равнявало на унищожението на цялото общество. Следователно от един момент нататък относителният брой на ядрените оръжия, с които всяка от страните разполага, няма никакво значение. Атомната бомба е абсолютното оръжие. „Ако 2000 такива бомби в ръцете на коя и да е от страните са достатъчни за пълното унищожение на икономиката на другата, то фактът, че едната има 6000, а другата — само 2000, е относително незначителен.“168
Неизбежното заключение, което се налага от този анализ, гласи, че при тоталната война постигането на военна победа вече е невъзможно. Единствената разумна милитаристична политика е възпирането на войната. Действителната употреба на ядрени оръжия за нападение на врага става безпредметна, тъй като всяка от страните се страхува от възмездие, а „от презумпцията, че първата ще унищожи градовете на противника няколко часа или няколко дена, преди той да унищожи нейните, надали има някаква полза“. Главните усилия на военната подготовка в мирно време би трябвало да се насочат към подсигуряване на факта, че страната, която има способността да отвърне със собствени ядрени оръжия при евентуална атака, ще оцелее след тази атака. А това може да се постигне чрез разпределяне на оръжията далече едно от друго, извън големите градове, и евентуалното им съхранение дълбоко под земята.169
167
Bernard Brodie, ed., The Absolute Weapon: Atomic Power and World Order (New York: Harcourt Brace, 1946), 76.
168
Fred Kaplan, The Wizards of Armageddon (New York: Simon & Schuster, 1983), 26–32.
169
Ibid.