Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Дролайт, Ласелс и Чайлдърмас не отвърнаха нищо. Те наистина знаеха колко много книги е заемал мистър Норел на Стрейндж. Знаеха и колко много е запазил за себе си.
— Стрейндж е джентълмен — каза Ласелс. — Той ще се държи като джентълмен и ще очаква от вас да направите същото. Ако книгите бъдат предложени лично и единствено на вас, тогава смятам, че можете да ги купите, но ако се разпродават публично, той ще се чувства в правото си да наддава срещу вас.
Мистър Норел помълча, погледна Ласелс и нервно облиза устни.
— А как предполагате, че ще се продават книгите? На публична разпродажба или с частна сделка?
— На публична разпродажба — отговориха в един глас Ласелс, Дролайт и Чайлдърмас.
Мистър Норел закри лицето си с ръце.
— Разбира се — бавно произнесе Ласелс, сякаш току-що го е осенила идея, — ако Стрейндж е в чужбина, няма да може да наддава — той отпи от кафето си. — Нали така?
Мистър Норел вдигна глава с нова надежда в очите. Изведнъж стана желателно мистър Стрейндж да замине за Португалия за около година65.
29
В ДОМА НА ЖОЗЕ ЕЩОРИЛ
Януари — март 1811 година
— МИСЛЕХ СИ, СЪР, че заминаването ми за полуострова ще предизвика множество промени в делата ви с Министерството на войната — каза Стрейндж. — Боя се, че след като замина, няма да ви бъде удобно хората да чукат на вратата ви по всяко време на деня и нощта и да ви молят да направите тази или онази магия. Няма да има друг освен вас, който да ги приема. Кога ще спите? Мисля, че трябва да ги убедим да променят начина ви на работа. Ако мога да ви бъда полезен при уреждането на тези въпроси, с радост ще се заема. Може би трябва да поканим лорд Ливърпул на вечеря тази седмица?
— O, да, наистина! — възкликна мистър Норел в приповдигнато настроение, предизвикано от тази проява на внимание от страна на Стрейндж. — Вие трябва да присъствате. Така добре обяснявате всичко! Достатъчно е само да кажете нещо на лорд Ливърпул и той тутакси го разбира!
— В такъв случай да пиша ли до Негова светлост?
— Да, направете го. Направете го!
Беше първата седмица от януари. Датата на заминаването на Стрейндж все още не беше уточнена, но по всяка вероятност не оставаше много време. Стрейндж седна и написа поканата. Лорд Ливърпул отговори почти веднага и още на следващия ден пристигна на „Хановер Скуеър“.
Мистър Норел и Джонатан Стрейндж имаха навика да прекарват времето преди вечеря в библиотеката и тъкмо там посрещнаха Негова светлост. Чайлдърмас също беше там, готов да играе ролята на писар, съветник, куриер или прислужник в зависимост от обстоятелствата.
Лорд Ливърпул никога не беше виждал библиотеката на мистър Норел и преди да седне, направи кратка обиколка из помещението.
— Сър, казвали са ми, че библиотеката ви е едно от чудесата на модерния свят, но изобщо не съм си представял такова богатство — отбеляза той.
Мистър Норел бе много поласкан. Лорд Ливърпул беше точно от онези гости, които магьосникът обичаше — такива, които се възхищават на книгите, без да проявяват склонност да ги вадят от лавиците и да се зачитат в тях.
После Стрейндж се обърна към мистър Норел:
— Сър, още не сме говорили за книгите, които трябва да взема със себе си на полуострова. Направил съм списък с четиридесет заглавия, но ако смятате, че нещо в него може да се подобри, ще се радвам да приема съвета ви — той извади от купчината на една от масите сгънат лист хартия и го подаде на домакина.
Този списък никак не допадна на мистър Норел. Той беше пълен със задраскани първоначални идеи, задраскани втори идеи и трети хрумвания, записани по диагонал, които се сливаха с други думи, случайно попаднали на пътя им. Имаше мастилени петна, неправилно написани заглавия, сгрешени имена на автори и — най-объркващото — три реда от поема с акростих, която Стрейндж бе започнал да съчинява като подарък за сбогуване за Арабела. Въпреки всичко не това накара мистър Норел да пребледнее. Досега изобщо не му беше минавало през ума, че Стрейндж може да се нуждае от книги в Португалия. Мисълта, че четиридесет скъпоценни тома ще бъдат отнесени в страна, където се води война и където могат да бъдат изгорени, взривени, намокрени или зацапани, бе твърде ужасна, за да може магьосникът да я понесе. Мистър Норел не знаеше много за войната, но подозираше, че войниците не са големи почитатели на книгите. Може би щяха да ги пипат с мръсни ръце. Може би щяха да ги скъсат! Може би — о, ужас на ужасите! — щяха да ги прочетат и да опитат някое заклинание! Дали войниците могат да четат? Мистър Норел не знаеше. Но след като съдбата на целия континент бе заложена на карта и лорд Ливърпул седеше в стаята, магьосникът осъзна колко трудно би било — всъщност дори невъзможно — да откаже да ги заеме на Стрейндж.
65
В крайна сметка Комисията по привилегиите отсъди в полза на сър Джеймс Инес и точно както мистър Ласелс предсказа, новият херцог тутакси обяви библиотеката за продажба.
Търгът през лятото на 1812 година (докато Стрейндж беше на Пиренейския полуостров) бе може би най-забележителното библиографско събитие след пожара на Александрийската библиотека. То продължи четиридесет и един дни и стана причина за поне два дуела.
Сред книгите на херцога бяха открити седем магически текста, всичките изключителни.
„Rosa et Fons“ („Роза и извор“ (лат.) — бел. прев.) съдържаше размисли върху магията от неизвестен магьосник от XIV век.
„Тома дьо Дундел“, неоткрита досега поема на Кретиен дьо Троа, беше цветист разказ за живота на Томас Дъндейл, първия човек, прислужвал на Краля Гарван. „Книгата на Ловдей Ингам“ представляваше разказ за ежедневните занимания на магьосник, живял през XV век в Кеймбридж.
„Exercitatio Magica Nobilissima“ („Най-благородно упражняване на магия“ (лат.) — бел. прев.) беше опит за пълно описание на английската магия от XVII век. „Историята на Седем“ представляваше много объркана творба, написана отчасти на английски, отчасти на латински, отчасти на неизвестен феин език. Времето на създаването й не можеше да се определи, авторът беше неизвестен и целта, която този автор с преследвал с написването на книгата, бе напълно неясна. Общо взето, това като че ли беше историята па град във Феерия, наречен Седем, но сведенията бяха представени по много объркан начин и авторът често прекъсваше разказа си, за да обвинява някакво неопределено лице за незнайна обида, която то му е нанесло. Тези части от текста приличаха повече на възмутена жалба, отколкото иа нещо друго. „Парламентът на жените“ представляваше алегорично описание от XVI век на мъдростта и магията, присъщи само на жените.
Но най-прекрасната книга беше „Огледало на живота на Ралф Стоукси“, която наред с първото издание на „Декамерон“ на Бокачо бе представена в последния ден на търга. До този ден дори мистър Норел не беше подозирал за съществуването на тази книга. По всичко личеше, че е написана от двама автори: единият магьосник от XV век на име Уилям Торп, другият прислужникът от народа на феите, служил на Ралф Стоукси, Кол Том Блу. За тази ценност мистър Норел плати нечуваната сума от 2100 гвинеи. Всеобщото уважение към мистър Норел бе толкова голямо, че нито един джентълмен в залата не си позволи да наддава срещу него. В седмиците преди търга Арабела Стрейндж беше много заета. Тя писа многобройни писма до роднини на Стрейндж и посети всичките си приятели в Лондон в опит да заеме достатъчно пари, за да купи някои от книгите за съпруга си, но Норел спечели наддаването за всяка една от тях. Писателят сър Уолтър Скот присъстваше на търга и описа завършека му. „Мисис Стрейндж така се разочарова от загубата на «Живота на Ралф Стоукси», че седна и се обля в сълзи. В същия момент мистър Норел мина покрай нея с книгата в ръка. Този човек не удостои нито с дума, нито с поглед съпругата на ученика си. Не знам кога за последно съм виждал поведение, което толкова да не ми допада. Някои хора забелязаха отношението му и аз чух доста резки изказвания по адрес на Норел. Дори лорд Портисхед, чието възхищение към магьосника не знае граници, признава, че според него мистър Норел се е държал изключително зле с мисис Стрейндж.“ Но отношението на мистър Норел към мисис Стрейндж не бе единствената случка, предизвикала неблагоприятни отзиви. През следващите седмици учени и историци зачакаха да чуят какви нови сведения се съдържат в седемте прекрасни книги. В частност те силно се надяваха, че „Огледало на живота на Ралф Стоукси“ ще даде отговори на някои от най-неразрешимите загадки в английската магия. Предполагаше се, че мистър Норел ще оповести новите си открития на страниците на „Приятелите на английската магия“ или ще поръча да отпечатат копия на книгите. Той не направи нищо подобно. Един-двама души му писаха писма, в които му задаваха конкретни въпроси. Той не ги удостои с отговор. Когато писмата се появиха във вестниците, придружени с оплаквания от поведението му, това силно го възмути. В края на краищата, мистър Норел просто постъпваше така, както бе правил винаги — придобиваше ценни книги и после ги криеше, та никой друг да не може да ги види. Разликата беше в това, че по времето, когато той бе никому неизвестен джентълмен, никой не се замисляше за постъпките му, а сега цялото общество бе устремило поглед към него. Хората се чудеха на мълчанието му и започваха да си припомнят други случаи, в които мистър Норел се бе държал грубо и надменно.